Трябва да уточним репликата в миналия брой относно 44-годишната сага около все още строящата се ямболска болница (първа копка – ударена от министър акад. Радой Попиванов през 1979, на която лично съм присъствал!). Вярно, текстът ни не беше много приятен, поради което молим огорчените от него за извинение. Журналистиката е като ски-слалом – не винаги улучваш ваксата…
Грубият строеж (десетки пъти спиран, отлаган и започван пак; а къде са дремали предишните ръководства?!) се очаква най-после да бъде завършен през септември т. г.; ще последва оборудване и когато всичко това приключи, се предполага, че младите лекари с радост ще заработят там.
Да, сградата е огромна, но има и решения: част ще бъде хоспис, последните два етажа – администрация. Иначе – как се стопанисват (ремонти, отопление, течащи покриви, липса на асансьори!) сегашните 19 сгради, много от които са над сто-годишни (?!?). Ямбол е по средата на пътя за Турция, нерядко стават тежки катастрофи; да не говорим за родилките, които ходят да раждат в Сливен и Бургас, когато няма неонатолог (защото е задължително да го има в Родилната зала – едно административно недоразумение). Частните болници, които изсмукаха немалко кадри от Областната болница, не могат да я заместят пълноценно.
Въпросът с тази болница наистина стана прекалено отекчителен. Толкова ли една европейска държава не може да се справи с него вече близо половин век?! Това е немислимо да се случва дори в която и да е африканска страна. Изглежда, в България всичко е възможно. Нека да я завършим и оборудваме, пък тогава да видим какво развитие ще има. Иначе излиза като дискриминация към населението на Ямбол и областта.
