Областната болница “Проф. Параскев Стоянов” в Ловеч от дълги години се тресеше от финансова и кадрова криза. Кого ли не назначаваха за неин изпълнителен директор (вероятно се изредиха поне 10-тина колеги), но – не би. Агонията продължаваше.
Тези дни научихме нещо неприятно: АГ-отделението хлопна кепенците поради липса на персонал; ловешките родилки ще трябва да пътуват до Плевен или Троян. Същото сполетя и Очното – и тримата офталмолози напуснали едновременно. Както и Физиотерапията – единственият колега – физиотерапевт-рехабилитатор там също е съблякал бялата престилка. Не по-добро е положението и в останалите областни болници; бившите окръжни, които МЗ гордо наричаше “гръбнакът на родното здравеопазване”. Явно, гой е вече пречупен. Новият здравен министър наследява кошмарно завещание от предшествениците си, които не си мръднаха пръста да помислят за този гръбнак..
Боже, пази България!
