На 90-год. възраст, в съня си, без да тревожи своите близки и приятели, ни напусна проф. Иван Черноземски.
Каквото и да се каже за него, ще е недостатъчно: министърът, който пръв въведен ежеседмичните брифинги и премахна забраната на Ангел Тодоров върху частната лекарска практика; ученият със световна известност, публикувал над 200 труда; президентът на УНИЦЕФ за България; председателят на Фонда за лечение на деца в чужбина, консултантът на СЗО по онкологичните заболявания и вицепрезидент на неговото Европейско бюро, председателят на Настоятелството на Международната фондация “Хасуми”; директорът на Националния Онкологичен център; организаторът на националната онкологична мрежа; вечната емблема на българската онкологична мрежа.
И, не на последно място: Колегата, Човекът с подкупващата усмивка и всевиждащите опрощаващи незаслужените обиди и огорчения очи, мъдрецът, добрякът, аристократът, благородникът, родолюбецът. Сбогом, професоре, приятелю скъпи!! Бог да те прости!
Поклонението пред тленните му останки в църквата “Св. Седмочисленици” бе наистина всенародно; тя бе препълнена. Поднесени бяха венци от всички национални институции у нас. Но като че ли най-впечатляващо бе личното посещение на Минору Комура, личния асистент на проф. Кеничиро Хасуми, успял да долети след 16-часов полет чак от Япония само заради опелото на “такъв необикновен човек, който беше неразделна част от нашата фондация”! Нещо повече – човекът помоли за разрешение семейството да присъства на него, като подчерта: “само ако е подходящо за вас”. С това би искал “да напомни за непоколебимата подкрепа на нашата фондация и нашия ангажимент за по-нататъшно развитие на имунотерапията. За нас бе привилегия да познаваме този забележителен лидер в областта на академичните среди и политиката, особено в областта на общественото здраве, оставил незаличима следа в нацията си. Неговото наследство ще бъде запомнено завинаги.”
Приподписваме всяка дума в това скръбно писмо на проф. Хасуми по повод поклонението пред основателя и председателя на Международната изследователска фондация “Хасуми – България”, предадено от асистента му лично на сина Николай Ив. Черноземски. Само 2 часа след опелото г-н Комура пое обратния измурителен път до Родината си. Какъв невероятен жест!!
###
Д-р Георги Бързаков, 72-год., анестезиолог, “Пирогов”, активист на БЛС. “Един подир друг си отиват ветераните…”, се пее в една песен. И все по-малко стават хората, на които можеш да позвъниш… Беше весел, приятен, отворен към всички, човечен.
Сбогом, Жоро!
###
Отиде си още един скъп приятел!
Д-р Методи Янков не можа да стигне 70. Почина в дома си скоропостижно от стомашен кръвоизлив. Беше извънредно благ и добронамерен колега, невероятен приятел, успешен мениджър и ръководител. Първият директор на Столичната РЗОК, създател и ръководител на Болница “Сердика” и на голям хоспис. Беше начело и на Майчин дом, и на АГ-болница “Св. София”, и на Столичния здравен холдинг. Неведнъж сме пътували заедно – до с. Славейно, до Сандански, до Хасково. Обичаше да шофира; беше сладкодумен, готов винаги и всекиму да помогне.
Сбогом, Методи! Ще те помня винаги!
