Първото съсловно отличие – “Почетен знак Български лекар” (от позлатен емайл, изработван по наша поръчка в Държавния Монетен двор) се присъжда още със създаването на Деня на българския лекар/1994 г.; получаваха го по 10 колеги всяка година, с подписите на председателя на БЛС и гл. редактор на в. “Български лекар” (за наша лична сметка); общо надхвърлиха 100.
После създадохме още едно отличие – “Лекар на България”/1998 г., като първият му носител беше проф. Ал. Чирков – диплома, подписана и от нас, и от съответния здравен министър. Това тържество се проведе в аулата на Болница “Св. Екатерина”; поканихме най-добронамерено и председателя на БЛС д-р Андрей Кехайов; той го беше приподписал. Явно тогава му е хрумнало да го префасонира – от “Лекар на България” – на “Лекар на годината”, без да ни включва и нас. След няколко години упорстване видяхме, че е безсмислено да воюваме за подобни дребни теми със съсловието си и му оставихме всички отличия да си ги раздава то, като за нас си запазихме само Наградата “Проф. К. Чилов”, но смятаме и с нея да бъдем дотук. Това е историческата истина за отличията на БЛС.
Преди 20 години БЛС издаде документалната монография на Васил Кинов и проф. Кирил Миленков “История на БЛС от 1901 до март 2003 г., книга първа”, която намирам за изключително ценна, но доста описателна, с излишни обстоятелства и подробности. Авторите бяха обе- щали да напишат и книга втора, но, уви, вече не са между живите. Смятаме за уместно преди идващия догодина Отчетно-изборен Събор да издадем допълнената история в един много по-събран том?
