Български лекарски съюз за пореден път е възмутен от манипулативните твърдения и откровени лъжи, публикувани в Отвореното писмо на Български фармацевтичен съюз, адресирано до министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков. Прави силно впечатление, че в писмото водещата роля на лекаря е тотално неглижирана.
В написаното от БФС, подвеждащо се заявява, че: „Замяната на предписан по търговско наименование от лекаря лекарствен продукт с лекарствен продукт на друга фирма (същото активно вещество, лекарствена форма и доза) става по ясни правила и само със съгласието на пациента.
Освен замяна на оригинал с генерик, може да се осъществява и обратно замяната на генерик с други генерици или оригинал, но това се решава от пациента. Генерична замяна в аптека се прави на практика в цяла Европа, в България не.“
Горепосоченият текст манипулативно внушава, че у нас замяна на лекарства може да бъде правена само със съгласието на пациента, без да е необходима и санкцията на лекар. Внушение, което противоречи на сега действащото законодателство. В Чл. 34 от Наредба № 4 за Условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти ясно е посочено:
Чл. 34. (1) 1. (изм. – ДВ, бр. 81 от 2013 г.) когато лекарственият продукт е предписан чрез международно непатентно или фармакопейно наименование на лекарственото вещество, се отпуска лекарствен продукт, разрешен за употреба в страната, който съдържа предписаното активно вещество, като задължително се спазват предписаната лекарствена форма и количеството в дозова единица; 2. когато лекарственият продукт е предписан под търговско наименование, се отпуска точно предписаният продукт.
(2) Когато аптеката не разполага с предписания лекарствен продукт, магистър-фармацевтът е длъжен да го осигури в срок до 24 часа. В този случай датата и часът на постъпването на рецептата се отразяват върху нея.
Нещо повече: цитираното твърдение на Български фармацевтичен съюз съдържа и откровена лъжа по отношение на генеричното заместване в Европа. Истината е, че в страните от ЕС, в които е позволено генерично заместване, то се случва при стриктно спазване на определени правила, сред които:
– Заместването се позволява, само след разрешение на лекуващия лекар и съгласието на пациента;
– Генеричното заместване винаги следва правилото заместване с медикамент с по-ниска цена и в полза на пациента и др.
В страните от ЕС не само, когато става въпрос за генерично заместване, а изобщо за продажба на лекарства по лекарско предписание, те се отпускат от аптеката стриктно, по правила, а не свободно каквато е практиката у нас.
Ясно заявяваме, че Български лекарски съюз не е против въвеждането на възможността за генерично заместване на медикаменти, то обаче не може да се извършва зад гърба на лекуващия лекар и без неговото изрично съгласие, както и без съгласието на пациента. Лекарят е този, който е отговорен за лечението на своите пациенти, отпускането на лекарствата е еднократен акт, а контролът върху лечението и състоянието на пациента продължава във времето. Още повече, че дори и при еднакви активни съставки в лекарствата, отделните пациенти не реагират на тях по еднакъв начин.
От Отвореното писмо оставаме с впечатление, че стремежът и амбицията е заместването на лекарства у нас да става свободно, без контрол. Преди по-малко от две седмици обаче, по време на пресконференция за недостига на лекарства у нас, бяха изнесени данни, че в страните, в които е разрешена свободната замяна на лекарствени продукти, това е довело до нелоялна конкуренция, липса на отделни групи медикаменти, а цели компании са се изтеглили от пазара.
И още: по време на същото събитие от Изпълнителната агенция по лекарства обявиха, че много често затрудненията в осигуряването на даден медикамент у нас не са свързани с недостиг на национално ниво, а става въпрос за липса на конкретно лекарство в конкретна аптека. За това и БЛС смята за недопустимо свободното заместване на медикаменти само заради липсата на наличност, в една или няколко аптеки, на даден медикамент.
Български лекарски съюз настоява, в интерес на пациентите, за лекарите и фармацевтите да бъде осигурен достъп до информация за наличността в страната на разрешените за употреба лекарства. Реално ако ние, лекарите знаем, че даден медикамент не е наличен, ние няма да го изпишем на нашите пациенти. Нещо повече, при наличие на такава информация, ще имаме възможността да обсъдим с нашите пациенти, още в кабинета, терапията, която те могат да си позволят финансово и която да е оптимална като действие за тях.
