Антон Павлович Чехов живее само 44 години, половината от които боледува от туберкулоза.
Оставя 20 тома проза, няколко пиеси, пътепис. Основава библиотека в родния Таганрог и ѝ дарява 2000 свои книги. В Мелихов, където е земски лекар (по днешному – общопрактикуващ, “джипи”) лекува безплатно хиляди болни крепостни селяни и ги снабдява с медикаменти. По време на епидемията от холера се грижи за 25 села, без помощници. Изгражда 4 селски училища, камбанария, пожарна, път за Лопасня. Изрича: “Добре е всеки от нас да остави след себе си училище, кладенец или нещо подобно, така че животът да не отмине и да не отиде във вечността без следа.”
Какво може да добави всеки от нас след тези велики и затрогващи думи?
