КОПИЕ: Министъра на образованието и науката
КОПИЕ: Министъра на културата
КОПИЕ: УС на Съюза на българските писатели
КОПИЕ: Съюза на офицерите и
сержантите от запаса и резерва
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
БРАТЯ БЪЛГАРИ,
Инициативата за отбелязване на “Народен празник на заслужилите българи”, както е първоначалното му название, е на младия министър на просвещението (от 1920 до преврата на 9 юни 1923) в правителството на Ал. Стамболийски – Стоян Омарчевски (1885 – 1941), който я осъществява през 1922г. По-късно цар Борис III го преименува на Ден на народните будители.
Омарчевски е родом от Нова Загора; завършва философия (1912) и право (1917) в Софийския Университет.
През своето толкова кратко, но изключително съдържателно министерстване той построява над 1100 училища в България, предимно в селските райони; разкрива Медицинския, Ветеринарния, Агрономическия и Богословския факултет, Музикалната и Художествената академия, както и Държавната опера! Организира и честването на 50-годишния творчески юбилей на Вазов, а също – и пренасянето от чужбина на тленните останки на Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров.
Още нещо: освобождава от данъци детската литература и забранява публикуването на “неморално съдържание, с явна и груба тенденция към събуждане на деление, омраза, съсловна ненавист и ожесточение”. Съчинява Законопроект за поощрение на родната литература и изкуство, както и Законопроект за достъп до народните библиотеки. Ето цитат от негово изказване: “Да се хвали всичко, което не е родно, се смята признак на висока култура, на образованост, на разбиране, даже на добър тон. Един народ е толкова по-ценен, колкото по-голямо значение има за човечеството.”
За дата на празника е определен 1 ноември (по стар стил – канонизирането на св. Иван Рилски Чудотворец през 980 г.; днес се отбелязва на 19 октомври, който пък през 1994г. обявих за Ден на българския лекар, с подкрепата на БЛС).
Веднага след Девети септември комунистите забраняват честването. Празникът е възстановен от големия наш лекар-кардиолог, писател, публицист и общественик д-р Петър КОНСТАНТИНОВ (1928 – 2011), създател и ръководител на първата НПО “Мати Болгария”. Именно той възстанови Деня на народните будители и години наред го провеждаше с въодушевени манифестации не само в София, но и в големите градове, с участието на духовите училищни оркестри. И след като почина, всичко се вспихна…
Между другото, Петър Константинов гордо отказа на Иван Костов, който искаше да го предложи за президент, вместо недоразумението Желев, защото наивно смяташе, че може единствено чрез “Мати Болгария”, без държавните властнически лостове, да промени и насочва политиката на страната. Неведнъж съм го укорявал за тази негова морална чистота, която обаче в случая граничеше с недомислие.
Какво си позволяваме да предложим занапред – относно както Деня на народните будители, така и Празника на българската култура и писменост 24 май. Няма лошо, както е досега, да се издига знамето пред Президентството и да се раздават награди на заслужили деятели, но тези празници би трябвало да бъдат обърнати предимно към подрастващите, защото тяхното възпитание в родолюбие се намира на кота нула:
- Възстановяване на предишните манифестации на училищата със съответните духови оркестри;
- Провеждане на литературни конкурси и викторини на патриотимна тематика;
- Издигане на бюст-паметници на Стоян Омарчевски и д-р Петър Константинов в Борисовата градина; там може да се провежда и преглед-фестивал на ученическите духови оркестри.
За осъществяването на тези идеи (при положение, че бъдат одобрени) е еобходимо съдействието не само на Президента, но и на Министерството на културата, Министерството на образованието, Столична община, Съюза на българските писатели и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
