Рибоедите са симпатични синеоки птици с жълто-бяло оперение, които ловуват риба в Северния ледовити океан по много интересен начин: издигат се високо, след което се гмуркат стремглаво, забиват се като ракети във водата и плуват вътре с отворени очи 2-3 минути, докато накрая се издигнат нагоре с улов в човката. Когато полярната зима скове водата, се преместват в топлия Мексикански залив на цели… 6000 клм разстоание; след половин година се връщат отново на своя Пясъчник – Жълтата скала, най-голямата колония на рибоеди в крайната точка на Северна Канада. Мъжкият пристига тук по-рано, за да осигури гнездо (а то е голямо колкото носна кърпичка и се извоюва след упорити битки с останалите мъжкари – шибат се с крила, избутват се, кълват се) и чака своята женска, без да мръдне от мястото си, за да не му го отнемат, цели две седмици (!!), загледан в синята вис. Той живее с една и съща партньорка. И когато идва, надава радостни призивни викове, и тя каца при него.
Започват бързо да се целуват по свой си начин, кръстосвайки си острите клюнове, като саби. Как ли се разпознават по крясъците сред 100-те хиляди други птици, пронизително шумни, толкова приличащи си една на друга като извадени от шаблон?!
Няма нищо по-велико от Майката-Природа!
Нещо подобно става и с морските орли. И те са неразделни двойки дълги години. Орлицата обаче идва първа в старото гнездо на любимата им самотна скала и чака той да ѝ донесе риба. Мъжкият ловува по същия начин, както рибоеда, но се гмурка във водата за много по-кратко време. По-често сграбчва плячката, която е сглупила да плува на повърхността, с острите си нокти и бързо я отнася на любимата си. (Защото знае, че ако не я нахрани, това ще стори някой самотник, оглеждайки се за свой приют и домакиня; изменчива и непостоянна е женската природа…) После се връща, за да залови обед и за себе си. Чак тогава, вече сита, партньорката му го пуска в гнездото им; склонна да го приеме, за да заплоди яйцето ѝ; след три седмици пиленцето им ще се излюпи; родителите му ще го отгледат и изхранват заедно.
Жилище, храна и любов: това искат женските индивиди. А мъжките са длъжни да им го доставят, ако искат заедно да създават и отгледат поколение, което ще ги продължи, след като и те си отидат по реда, определен им от
Създателя, както на всички нас.
Нали е така и при хората?
Дом, хляб, сигурност, секс (за възпроизводство, но при нас – и за удоволствие). Плюс (не при всички): стремеж към себеизява.Тя обикновено се осъществява посредством талант и власт.
И все по-често – чрез проклетите пари, с които може да се купи комай всичко.
Всичко, освен най-главното: любов и уважение от хората.
Но – кой както си го направи…
