Създателят на хомеопатията е д-р Кристиян Самуел Ханеман (1755, Майсен, Германия – 1843, Париж), учил медицина в Лайпциг, Виена и Ерлиген. Въпреки пречките от някои съвременници, той успява да наложи новото терапевтично направление в цяла Европа, най-вече във Франция, която продължава да е флагманът му.
Първият български лекар, който го прилага и пропагандира, е д-р Георги Миркович (1826, Сливен – 1905, Сливен), един невероятен родолюбец и медик. Завършва в Монпелие (1856), като един от първите български лекари.
Лекува болни от холера в Париж, заради което император Наполеон III му връчва Сребърен медал. Привърженик на униатството (съчетание между православието и католицизма), посещава Папа Пий IX, който го удостоява със Златен Ватикански медал. Отива да практикува в Цариград, после – в Болград, където същевременно е и директор на гимназията; оттам се връща в Родината като градски лекар на Лом (1867). Заради подкрепата на революционери, му искат смъртна присъда, но я заменят с вечно заточение в Диарбекир, където го конвоират пеша с вериги на ръцете и краката. Там помага на местния лекар-арменец в борбата с чумата/1875. След Освобождението се прибира в родния Сливен, където е едновременно управител на болницата и директор на Мъжката гимназия. Публикува в местния в. “Работник” първата статия по хомеопатията в България – “За омниопатията и алопатията”/15 юли 1885 г.; с. г. издава и първата книга по темата “Домашен Омниопатичен лекар или способ как да се лекува човек самичък”. Два пъти избиран за народен представител. Държавната санитарна инспекция го удостоява със своя медал “За граждански заслуги”.
По време на Руско-турската Освободителна война с медицинския екип пристига и руският хомеопат д-р Лев Бразол (1854 – 1927), който остава за 3 години в България и прилага своето изкуство. В края на ХIХ век се създава и Софийското хомеопатично дружество, коегто публикува и книги по темата.
С Решение на Висшия медицински съвет от 9 септември 1938 г. “Всеки лекар с право на свободна практика по медицина в Царството може да използва хомеопатичния метод на лекуване и да предписва хомеопатични лекарства.
Изпълнението на хомеопатични предписания, т. е. приготовлението и отпущането на хомеопатични лекарства може да става само в аптеките.”
След 1944 г., кой знае защо и без никакви обяснения, комунистическата власт забранява хомеопатията за практикуване.
Така тя за десетилетия замира у нас.
Чак след половин век (!) я възстановява доблестният млад акушер-гинеколог д-р Драгомир Грудев, който е всепризнаният ѝ пионер в България. През 1995 г. той организира представяне на хомеопатията в София пред лекари и фармацевти, на което лекции изнасят видните български професори-фармаколози чл.-кор. Петко Узунов (1932 – 2009), който тогава е зам.-министър и Иван Крушков (1935 – 2006). С. г. д-р Грудев регистрира в Националния Институт по лечебни средства хомеопатичните лекарства на Боарон, с което те са официализирани и излизат на пазара, а през следващата 1996 г. – и филиал на Центъра за обучение и развитие на хомеопатията – Франция (ЦОРХ), на когото става ръководител. Обучението се провежда след сключен договор с Медицинския Университет – София, а по-късно – с МУ в Пловдив, Варна и Плевен. С. г. е приет Законът за лекарствените средства и аптекита в хуманната медицина, където хомеопатичните лекарства са признати за лекарствени средства; и тук трябва да се търсят усилията на д-р Грудев.
През 1999 г. той създава Българската медицинска хомеопатична организация (БМХО), асоцииран член на БЛС.
Ръководена от всестранно развития лекар-енциклопедист от Шумен д-р Петко Загорчев, анестезиолог, токсиколог и хомеопат; тя категорично се противопоставя на практикуването на хомеопатията от нелекари. Това право и отговорност са формулирани в Закона за здравето/2005 г., което е огромен успех за българските лекари-хомеопати. БМХО организира ежегодни конференции с 2-годишни курсове за лекари и фармацевти, на които редовно присъстват ректори, декани и най видните наши фармаколози. През това обучение досега са преминали над 1500 колеги, мнозинството от които разполагат със свои частни кабинети в цялата страна.
Нещо повече. Благодарение усилията пак на д-р Драгомир Грудев и неколцина негови съмишленици от академичните и политическите среди, бе повлияно на народните представители да постановят в Закона за здравето/2015 г., че практикуването на хомеопатията у нас е позволено само на магистри по медицина и стоматология. Бе поставено законово препятствие пред самозвани навлеци-нелекари, които смятаха да присвоят тази област за лична изгода.
Така хомеопатията трайно навлезе в практиката на българските лекари. 1/3 от тях са с над 30 годишен стаж, което е доказателство за вярата им в тяхната терапевтична стойност. 15% от рецептите на общопрактикуващите лекари съдържат хомеопатични лекарства, предимно на Боарон! Понастоящем хомеопатията се прилага в 40 страни в Европа, вкл. в реномирани клиники; общо 100 млн европейски граждани редовно ползват хомеопатични лекарства.
Може би е крайно време хомеопатията да бъде включена в списъка на клиничните специалности у нас, тя да бъде задължително изучавана от студентите-медици в катедрите по фармакология, както и хомеопатичните лекарства да бъдат включени в Списъка на реимбурсираните от НЗОК.
