Винаги прави грозно впечатление, когато драскачи обсъждат в сайтовете всякакви съобщения, удобно прикрити зад своята анонимност. Почтеният човек не се срамува от името си и го изписва; какво ще му направят – нали и според европейската, и според българската Конституция човек има право да се изказва свободно. Обсъждам го като журналист, уволняван 4 пъти от работа, но – вярвам, отстоявал позициите си, добри или лоши.
Това низко поведение много често се среща и в четения от всички лекари сайт здраве.нет. Нападат БЛС, МЗ, МС, Президента, та пушек се вдига – кога с право, кога без основание; важното е да наругаят някого и да се надвикват; често си служат и с обиди.
Ето, награден е колега. Предложен е от колегите си, одобрила го е комисия и – точка. И като нямат за какво да се захванат, се нахвърлят върху… някой негов роднина: баща му бил агент, леля му – партизанка, свако му – амбулантен търговец. А какъв е удостоеният с отличие, с какво го е заслужил, какво е извършил – няма значение.
Това напомня за виц от близкото минало. Двама братя – на различни позиции: единият е партизанин, другият – стражар. След Девети септември партизанинът е подгонен от властта, не може да си намери работа. В същото време другият расте в кариерата. Комунистът отива да се жали в Окръжния комитет на Партията, недоумява: защо е така? Обясняват му: защото брат ти е стражар. Ама той беше наш враг, защо го издигате? Защото брат му е партизанин…
Хайде, престанете да търсите чуждата леля!
