Това е възгласът на безсмъртния Алеко, който се диви на лутащите се да правят бизнес и пари американци в най-знаменития български пътепис “До Чикаго и назад”. Този въпрос се позволяваме и ние да зададем на колегите, които сутрин работят в болници, следобед – в ДКЦ или МЦ, а вечер до късно – и в частни кабинети.
Знаем, добрите специалисти имат неизброима клиентела (някои я наричат пациентела). Няма лошо: търсени са, дават живот и здраве, получават добри пари. Нали това беше мечтата ни: лекарите да бъдат богати! Отстоявали сме я с десетки статии, една от които ни костваше и уволнение лично от акад. Ат. Малеев.
Но – нали човешките възможности имат своите биологични и физиологични граници? “Бърн-аут”-синдромът (на изпепеляването) бе определен именно за претоварените лекари. Преди 5 години по наше предложение УС на БЛС извърши проучване на здравословното състояние на колегите (резултатите не ни станаха известни). Но и без проучване е ясно: затлъстяване, диабет, хипертония, стенокардия, аритмии, безсъние, неврастении. Със сигурност сме с висока заболеваемост. В миналото Профсъюзат на здравните работници (председател д-р Иван Сечанов) я установи – на второ място след миньорите. Сега миньори няма. Значи – хората, които дават здраве и живот на останалите, са първи по загубата им?! Знаем за десетки колеги (предимно хирурзи), починали от пренапрежение по време на работа. А колко много оцеляват след инфаркт или инсулт, но остават инвалиди или отключват диабет?
Пациентите и техните болежки нямат край. Не можете всички да прегледате и отстраните, не сте Многоръкият Шива. Имате деца, семейство – те са ви най-важните хора, трябва да ви имат за възможно по-дълго време; помислете за тях.
И кога ще живеете, колеги?
