Уважаеми колеги от УС на СБП,
Похвална е инициативата ви УС да излезе с декларация, заклеймяваща продажната постановка на Радио “Свободна (?!) Европа) “Аз съм българче” да бъде изхвърлено от учебниците на децата ни. Но това не е достатъчно, защото обществените медии не го отбелязаха.
Който е казал “а”, трябва да каже и “б”; неколкократно съм ви го предлагал.
Ще подновя идеите си:
Не да поискате среща с министъра на МОН (и без това на 6 март не се знае кой ще бъде той) в кабинета му, за която никой няма да узнае, а да го поканите на делови разговор на наша територия (рест. “Парнас”, колкото и неуютен да е), заедно с председателя и членове на Комисията по култура към НС, а също – и представител на Президента, на тема: “Родолюбивите класически текстове в учебниците на децата ни”. От тази делова среща непременно да се излезе с една Паметна бележка (не меморандум, което е чуждица), щото МОН да поеме задължението да върне изхвърлените текстове и да не фалшифицира историята. Дали ще се отзоват – това ще бъде пробен камък за авторитета на СБП. Ако министърът не дойде – да му се иска оставката. Крайно време е да тропнете с юмрук по масата! Предлагал съм ви го нееднократно – и винаги го отхвърляте с презрение или с мълчание. Личното отношение ли е важно – или националните интереси?!
Знам отколешната идея на БСП да има един-единствен учебник по литература и по история, но дали това няма да се превърне в нож с две остриета (откровено да изхвърлят всички подобни текстове, реципрочно – да представят историята фалшифицирано и, разбира се, русофобско, с отхвърляне на всички добри неща, които сме видяли от Русия – така, както повелява военният министър)?… Така че на сладки приказки сме се наслушали. Още през 1962 г. другарят Живков ни обещаваше през 1980 да влезем в комунизЪма (“От всекиго според способностите, всекиму според потребностите”)… Сега дъвката на т. нар. ни политици е Шенген, Еврозоната, евроатлантическите ценности (но сред тях са и проституцията, и наркоманията, и фалшифицирането на историята, и опорочаването на децата ни!). Не ви ли боли?! Или пак ще се превърна в единствения луд, в Мунчо?
България е разпъната на кръст от собствените си т. нар. държавници, почти изцяло – продажни и подкупни, изпълняващи чужда воля. България загива – демографски, но също и духовно и морално. Апатията и безверието е обхванало почти всички. Всички го виждаме много ясно. Писателите не могат да стоят извън народа си, а да се борят за оцеляването му, то е неразривно свързано с духовността и историческата памет, за която сме ДЛЪЖНИ да ратуваме неуморно. “Да викнем всинца с глас голям/ по целия Коджа Балкан”…
Крайно време е да излезете от летаргичния сън, вгледани предимно в наградите и отличията си, и отричащи всеки, който се опита нещо да ви посъветва; да се чуе гласът ви! Нашите предци са вдигали въстания, записвали са се опълченци, мрели са по окопите – ние какво губим, жалките си пенсии ли? Да, ще загубим честта си и званието “български писател”, ако не се опълчим на попълзновенията на майцепродавците?!
А, както е казал Раковски: “Човек за едната чест живее!”
