Напоследък отчаяни родители призовават за дарения, необходими за лечение на техни деца в чужбина. Това е недопустимо за държава, която е на ръба на оцеляването при този умопомрачителен демографски срив, невиждан никъде другаде по света (намаляваме с 50 000 души ежегодно!).
Вече покойният министър д-р Евгений Желев (комуто бях съветник) беше създал Фонд за лечение на деца в чужбина, с първоначален капитал 10 млн лв. След няколко години шумно бяха разгласени по медиите съмнения в корупция на негови ръководители (няма нищо по-престъпно от това да крадеш от сираци и вдовици, това е еднакво заклеймявано и в Библията, и в Корана!); проверките минаха заминаха тихо-мълком, не се разбра какво установиха, но структурата, за по-лесно, беше закрита, по перифразиран сталински тертип (“Има Фонд, има проблеми; няма Фонд – няма проблеми…”).
Вярно е, че в никоя друга страна няма подобна организация, защото хората там изцяло разчитат на своите лекари, а не – на чуждите. А нима нашите не могат да се справят? Тогава – защо ще лекуваме по-особените и усложнени случаи навън?
Тогава предлагах на МЗ две възможности (подновявам ги пред бъдещия здравен министър): да възстанови Фонда, но да увеличи контрола. Или, нещо по-рационално: за тези случаи да каним тук съответните всепризнати специалисти, да оперират пред очите на българските си колеги – та да им предадат своя опит; така – с хонорара за чужденците, ще ни излезе много по-евтино, а и нашите ще се поучат, така да се каже, безплатно.
Но да принуждаваме и без това разтревожените родители да просят пари, за да спасяват децата си – е крайно, крайно унизително за една европейска държава.
Която, впрочем, милее и се грижи много повече за другите, отколкото за своето население.
