Традиционната медицина е тази, която се предавала по родова или племенна традиция, от дядо на син, на внук. Не е правилно да се употребява, от някои медии определение на съвременната медицина като „традиционна“, а традиционната наричат „не-традиционна“!

Древните българи, завърнали се по нашите земи, умеели да правят сложни хирургични операции – дори трепанация на череп при нервни и психични заболявания, главоболие, епилепсия, шум в ушите, при счупвания на черепа, мозъчни кръвоизливи, нагнояване.Давали билки. Лекували с мед, прилагали психотерапия. Познавали са стерилизиращите свойства на среброто. Боравили с акупунктура, първо с игли от кост, а след това – със сребърни игли, и мокса /обгаряне/.

Прилагали мануалната терапия – чакръкчийство, били специалисти по бойни изкуства /У-Шу, Ци-Гун, и др./. В тракийските селища, наследени от тях, са разкрити много ямки за отпадъци и тоалетни, мъртвите погребвали далече от селищата. Намерени са също полирани кремъчни ножове, с които извършвали черепни трепанации. Имали вещина по златарските занаяти. След покръстването /при Борис I/ християнската религия обявила за ерес трепанациите и хирургични намеси, иглотерапия – заклеймили ги като езически. Появили се тайни лечители „колобри“, които продължили тези умения на традиционната китайска медицина и ги предали на богомилите за тях ще стане дума по-долу /И в Китай, „Гоминдана“ забранил иглолечение и култура, в периода 1929-1949г. КНДР я възкресила и усъвършенствала/.

Ако примем,че традиционните лечебни изкуства/акупунктура, акупресура, мокса, вендузни методи/вакуумтерапия/, масаж и чакръкчийство, билколечение, бойни изкуства, биоенер- готерапия са се появили най-напред в Китай, то, трябва да се съгласим, че прабългарите са ги заимствали от тях.

Обаче, българските изследователи Георги Китов и отделно В. Илинкина /1994г./ намират в стари тракийски гробища от 6в.пр.Хр.,на територията на днешна България игли от кост и метални игли за акупунктура! Дали прабългарите са живели първо с тракийците/поселявали балканския полуостров в 10-6-то хилядолетия пр.Хр. и са имали/според американеца Дейвид Антони/ „най-старото човешко общество, наречено „Стара Европа“/6200-4500г.пр.Хр./, много преди цивилизациите на Гърция, Рим, Месопотамия, Египет и Китай? /Българинът Стефан Гайд/американски археолог/ намира сакрални плочици в с.Градешница-Врачанско и с.Караново – Новозагорско с древно тракийско писмо, което е най-старата писменост в Света, преди Шумер и Египет/.

Дали прабългарите от Тракия са заобиколили Черно, Каспийско и Азовско морета на път за Кавказ, или са заминали първо за Месопотамия-Асирия, Шумер, Вавилон, Палестина, и от там на Север към Кавказ/според Кръстю Мутафчиев/ и дали те не са предали на китайците своята традиционна медицина и доразвили там/а,не обратното ?!/,и се върнали обратно у нас?! Ами сходството на българските думи с тези в сегашната Северозападна провинция на Китай – Уйгурия?.

Тогава, какво става с цитираната от всички притча за онзи китаец, който пръв убол със заострен камък точката „Кунлун“/V 60/ и излекувал императора Фу Син от главоболие, 3000г.пр.Хр. , т.е., че китайците са първооткриватели?!

Връщането: В началото на първото хилядолетие сл.Хр., по време на „великото преселение на народите“, прабългарският племенен съюз, с предимно угурски племена/ наричали ги „българи“, „кутригури“, „утигури“, „скити“, „мизи“, се насочват отново на Запад, към своята праРодина и се установяват на река Волга/рус./ и Буг/украйн./в 3 в.сл. Хр., воюват срещу остроготите. Хан Кубрат ги обединява и създават Стара Велика България. След смъртта му, петимата му синове не изпълняват заръката за единство и поемат в различни посоки: Бат Баян, остава на Азовско море, Котраг основава Волжка България, Аспарух – Нашата българска държава, Кубер се присъединява към аварите в Панония, а Алцек мигрира към Апенинския полуостров/Италия/, прид- ружен от много българи.

След основаване на Българска държава в 681г. от Аспарух, освен славяни, прабългарите заварили и други племена с различни културно-религиозни, етнични, езикови и битови традиции, и много византийци с християнска религия. След сключване на т.н. “Дълбок мир“ в 863г. с Византия в Константинопол, Борис I , приема християнството и името Михаил. Получава от Византия областта „Загора“.

Започват масово покръстване. Боилите се вдигнали на бунт срещу покръстването. 52 от тях /и първородния му син, Цар Владимир-Расате/, били обезглавени, ослепени, или хвърлени в тъмница.

Появяват се богомилите, като дуалистично, антифеодално и реформаторско движение, ръководено от поп Богомил. Наричали ги още „бабуни“ /поп Богомил живеел в планината Бабун/, в Босна били „бошняци“, а в Родопите и Рила , били онези славяни, които по-късно били исля- мизирани, като „помаци“в Западните Родопи. Създали свои църкви/първата била в Добърско, Разложко, вкопана в земята/запазена и сега/.

Ненадминатият български лечител Василий Врач в 11в., посветен в богомилството, бил изгорен на клада като еретик в столицата на Византия заради знанията си и вярванията. Той е описал богомилските лечебни знания в книгата „Зелейник“/ или „Травник“, „Целебник“, Илачник“/ Българският лечител Петър Димков се смятал за последовател на Василий Врач/. Точно копието „Целебник“ било преведено на френски език от Д-р Петър Берон при пребиваването му във Франция в началото на 19 в. и го оставил в Сорбоната. На база на този превод французинът Луи Куне поставя основите на хомеопатията/чрез разреждане дозите на лекарства/. След това, в 1824г. д-р Петър Берон издава в Брашов „Рибен буквар“ и в този буквар също се ползват знанията от „Целебник“. От богомилите френските кралски династии взели българското „Евангелие“ /писано на глаголица/и на него се клели векове наред/сега се намира в Музея в гр.Аахен/Германия/.

Тези природосъобразни, безплатни методи на традиционната медицина: билкарство,чакръкчийство,масаж, и особено иглолечение се разпространило в цяла Франция и просъществували до края на 19в. Били забранени със Закон по причина, че се прилагали от некомпетентни немедицински лица, които не спазвали асептика и поради контраиндикации имало много смъртни случаи. Чак в 1943г., се възвърнала тази методика чрез Конгрес в Париж, при условие да се извършват само от компетентни дипломирани лекари.

Ученици на френската школа на Анри Гу бяха първите български иглотерапевти д-р Любен и д-р Люба Русеви/ създали в 1938г. първата частна психиатрия в София на „IV клм.“ /, и стоматологът д-р Николай ХаджиДончев /Полски Тръмбеш/. Чак в 1963г. българката д-р Мария Цекова/заедно с доц. Веселин Дашин/ били на „курс на лекари от социалистическите страни“ в Китай и бил разкрит „кабинет за иглолечение на „4-ти клм.“, превърнал се в 1976г. в „Научна група по акупунктура“ с трима научни сътрудници. Впоследствие обучението на нови специалисти продължи на база Кожна клиника при Медицинска академия.

По време на Османското владичество /14-19в./. Първите известни лечители в Източната философия и медицина са били ислямисти /Ал Рашид създал Първата болница в Света в Багдад в 805г.; Разес лекувал в Техеран /9в./, Авицена /10-11в./ написал“Канон на медицината“; Ал Захрауи-Абулкасис /10в./ е основател на хирургията и ортопедията; Авероес /Ибн Рушд /11-12в./ написал „Медицинска енциклопедия“; Руми /13в./ в Афганистан и Турция/, Салих ел-Халеби посветил на султан Мехмед IV /17в./ трактат „Здравето на човека и принципи на опазването му“, в Истанбул бил преведен трактата на Парацелз /швейцарец/ в началото на 18в.“Нова химическа медицина“, и имало имперски болници в Бурса, Одрин и Истанбул. Около Кримската война имало военни болници, първата в Шумен /1837г./, а след това – в София, Русе, Враца, Добрич, Силистра, Варна, Видин.

Но, обикновеното, и турско население, и раята-българи по Анадола и Балканския полуостров, тънели в нищета, мизерия и разчитали само на самозвани лечители, хекимини, шамани, и прием в българските манастири. През Възраждането /от Паисиевата История /1762г./ до Освобождението в 1878г./ имало известни народни лечители / хекимини/: Хеким Христо, Алеко Хеким, Пантю Тотев /Габрово/, Юсена Коен /Видин/, Ицхак хаджи Мушон, Дядо Генко, Хаджи Ефтимий, Дядо Атанас, Ангелуш Трифонов, Хаджи Ламбри, Хаджи Христо, Матей Преображенски /спасил хиляди деца от дифтерит/. От началото на 19в. много лекари завършвали медицина в чужбина и се завръщали в България: Д-р Мишайков /Пловдив/, Д-р Робев /Охрид/, Евстати Зографски /създал болница в Зографския манастир, Ст. Радославов /Габрово/, Г. Капитилов /Сливен/, Панайот Селвили /Русе/, Кирко Киркович /Пловдив и София/, Венко Гръмников /Стара Загора и Пазарджик/, Георги Миркович /Стара Загора, Болград и Цариград/, Тодор Стоянович /практикувал в много български градове/, Стойчо Загорски, Георги Странски /близък съратник на Хр.Ботев/, Димитър Начев /Болград/, Начо Планински /Стара Загора и Сливен/, Михаил Атанасович /Казанлък/, Проф. д-р Димитър Моллов /хирург във Видин, София, основател на Българския лекарски

съюз в 1901г., кмет на София, дарител/, д-р Петър Берон /работи в Париж и Букурещ/, д-р Никола Савов Хаджиилиев /пиколо, практикува на о. Корфу, Букурещ, Париж, поет, поборник, дарител/, д-р Иван Селемински /Сливен, Влашко, Бесарабия/. Много будни българи завършили за фелдшери в Одеса.

Природната медицина, останала от нашите прадеди, се практикува и след Освобождението в 1878г. Дори до 60-те години на миналия век се практикуваше масово поставяне на вендузи /и сега!, – нарича се „вакуумтерапия“/ и народните лечители – поставяха „гърне“ на корем. Масова беше практика на стари бръснари да „пускат кръв“,и пиявици, при високо кръвно налягане, световъртеж или разширени вени, артрити.

В гореизложеното си позволих да представя моя интерпретация на данните от посочените по-долу източници, с когото никого не задължавам да се съгласи.

Все пак ,да спомена сентенцията на великия М. Горки, че „Никой няма право да отрича това, което не познава!“.
Д-р Георги Гуторанов, д.м.н.