По повод поместената в бр. 7/т. г. реплика “РЦЗ или РИОКОЗ – кой да води?” получихме сериозно и аргументирано възражение от наш приятел, директор на РЦЗ. Той изказа своето несъгласие с изказаното ни становище, че структурите и кадрите на РИОКОЗ трябва да бъдат водещите при предстоящото им сливане с РЦЗ, предвид далеч по-числения състав и противоепидемичните им задължения.
Разбира се, в споровете се ражда истината, и всеки има право на нея, както и на мнение, защото тоталитаризмът отдавна умря. Да, РЦЗ провеждат съответната здравна политика, но пък нашето становище се базираше тъкмо на нейната непостоянност и променливост, в зависимост от капризите на спечелилата властта партия и политическата конюнктура, която, както многократно и горчиво сме се убеждавали, няма нищо общо с науката, в частност с микробиологията, епидемиологията, здравната промоция.
Тук няма място за противопоставяне, а само за взаимодействие, в името на профилактиката (която е най-евтината – и най-ефективната! – част в здравеопазването) и в полза за пациентите.
Дълбоко уважаваме различните мнения, и съвсем не твърдим, че само нашето е единствено правилното, а ние сме последната инстанция. Има кой да отсъжда кой е крив, кой – прав: това са съответните лекари-депутати и здравният министър. Днес – едни (един/една), утре – други (друг/а), те (той /тя) са временни фигури, често пъти – и само един бушон, нужен да изгаря, за да се намалява възникналото напрежение в обществото и кабинета. Науката обаче не зависи и не се променя от политическата обстановка.
И – слава, Богу!
Все пак, кой да води бъдещите инспекции по здравеопазване, както вероятно ще се наричат наесен, след като НС приеме съответните промени в Закона за здравето?
Нашето мнение е непоклатимо: най-преданите!
Не – на съответните здравни министри (напоследък никой от тях не се задържа повече от 2 години; Евгений Желев беше само 1, а Божидар Нанев не издържа и 8 месеца – колкото една недоносена бременност…)
А – предани на общественото здравеопазване!
