Знаменитият наш интернист и гастроентеролог, една от безспорните 3 емблеми на българската нутрициология (заедно с проф. Константин Чилов и акад. Ташо Ташев) – проф. Лукан Балабански, навърши своите славни 80 години, като представи и новата си, вече 6-та книга – “Летописи”.
За нея вече писахме (бр. 8). За проф. Балабански – също; но ще споделим още няколко думи. Той безспорно е истинският летописец на столичнатаакадемична медицина. За международния му авторитет в гастроентерологията няма нужда да говорим. Достойният му живот е повод за дълбок размисъл и искрено уважение: как едно селянче е извървяло толкова трънлив, но успешен път, та е стигнало духовно чак до самия Чилов? 80-годишен – а да продължава да има такова слънчево излъчване и такава бистра памет, без дори и следи на старческа характеропатия, от изражението му да бликат такова благородство, всеопрощение (защото и той е бил хулен и гонен от т. нар. “демократи”) и мъдрост! Та най-новата му книга се родее с “Българи от старо време” на Любен Каравелов – толкова много образи, случки, разсъждения, морал!
И колцина от нас биха могли да напълнят аулата на Центъра по хигиена за свой юбилей или представяне на монография с толкова много приятели и колеги, които искрено и с неподправено вълнение го поздравяваха? Колцина от нас биха чули толкова затрогващи и неподправени думи за себе си?! Особено впечатляващо бе словото на бившия зам.-министър проф. Петър Андонов: вече 91-годишен, изправен като бор, той говори изключително смислено, гладко, стегнато и вълнуващо. Ще цитираме част от думите му, повлияни от книгата на проф. Балабански, към които безрезервно се присъединяваме:
“Което не е записано, все едно – не се е случило!”; “Здравето е най-вярното огледало на обществото”; “У нас “Негово Величество” трябва да бъде само човекът!”; “Да не угасваме прометеевския дух на Човечността!”.
Най-малкото, което можахме да направим за проф. Балабански, бе да го удостоим (съвместно с БЛС, СУБ, Нац. Алианс “Живот за България” и Съюза на българските медицински дружества) с най-високото професионално-съсловно звание “Лекар на България”.
Беше прието нашето предложение към кмета на родното му село Лепица – да кръстят една тамошна улица на неговото име.
Очакваме това предложение да бъде и осъществено. Убедени сме, че местната общественост ще го одобри и приеме.
За много години, проф. Балабански, Лекарю на България!
