Виждали ли сте ортопед, при това – от национална стойност, който да разполага със стотици аудиовизуални записи класическа музика в своя компютър и да си пуска поне по 1-2 от тях в своите кратки минути на отдих?
Това се случва в Болница “Св. Пантелеймон” – Плевен. Тя е профилирана предимно за ортопедични и неврологични заболявания, съвършено нова и модерна, на 8 етажа, снабдена с най-съвременна апаратура, операционна и физиотерапия. Препълнена е с пациенти от цяла Северна България, но те почти не чакат: организацията е перфектна. Построена е върху бивше бунище на ул. “Трите бора”. Те наистина се извисяват в началото й и тя е кръстена на тях по предложение на д-р Венци Росманов, доцент по ортопедия и травматология, републикански консултант, президент на Асоциацията по гръбначна хирургия. За него стана въпрос в началото, той е заклетият меломан.
Търсят го отвсякъде, дори и от Народното събрание. Славата му се носи надалеч – и напълно заслужено: квалифицирал се е къде ли не: и в Австрия, и във Франция (Лион и Париж), и в Швейцария, и чак в САЩ (в Колумбийския университет, при самия проф. Фарси!). Владее гръбначната хирургия (вкл. и ендоскопската), детската ортопедия, ендопротезирането на тазобедрената става, артроскопията на колянната става, ултразвуковата диагностика на опорно-двигателната система.
Присъствам в кабинета му на няколко прегледа. Здрависва се любезно с всеки свой пациент, изслушва го, обяснява му подробно: какво ще му направи, след колко време ще го изпише (обикновено – на следващия ден!). Излизат си с усмивка и вяра, окуражени и обнадеждени. Защо не е така с всеки лекар?!
После се качваме горе в кабинета му.
По няколко пъти ми пуска гениалното, разтопяващо сърцето “Рондо капричиозо” на Камий Сен-Санс; то е любимо и на двама ни. Слушаме различните изпълнители, сравняваме ги. Убеждавам се: истински меломан е. После дълго и вдъхновено, със синовна любов говори за своя Учител: проф. Марин ГАНЧЕВ, основател и ръководител на Клиниката по ортопедия и травматология при МУ – Плевен и негов ректор, един от пионерите на ендопротезирането на тазобедрената става и създаването на апарати за външна фиксация на дългите тръбести кости. Този човек остави чисто и светло име в българската ортопедия. Както и един истински следовник.
Бъди все така жизнен, здрав и обичан от пациенти и колеги, доц. Венци Росманов!
