Според нас ИАМО най-правилно видя и постави въпроса с медицинската (те не употребяват позорящия термин “лекарска”!) грешка: дали тя представлява персонална вина или е проблем на мениджмънта (ще добавим: преди всичко – на нескопосаната престъпна “реформа”).
По данни от Евробарометър всеки четвърти пациент се страхува, че ще стане обект на медицинска грешка; 1 от всеки 20 става жертва на вътреболнични (нозокомиални) инфекции (общо 4,1 млн в ЕС!). У нас, по данни от ИАМО, 66% от българските пациенти се страхуват от медицинска грешка; 72% са убедени, че качеството на медицинската помощ у нас е по-лошо, отколкото в останалите страни на ЕС. За м. г. в ИАМО са постъпили 553 жалби от български пациенти, като 53% (т. е. над половината от тях!) са неудовлетворени от качеството на медицинското обгрижване; само 8% са поради мнънието, че са станали жертва на медицински грешки.
Затова от ИАМО съвсем правилно смятат, че при обсъждането им трябва персонален подход!
Защото – наистина – не е въпросът да се отправят обвинения, а да се извлекат съответните поуки, за да не се допускат в бъдеще и от други хора! Какво се е случило, защо се е случило, какво трябва да се направи, за да не се случи?
Медицинската грешка има и финансово измерение. За Англия то се изчислява на 2 млрд паунда годишно, за САЩ – на 3,7 млрд $.
Не страх от наказания и обвинения – а поуки и колегиалност: това е стилът на работа на ИАМО. Затова трябва да бъде изградена система за отчитане на медицинските грешки. Така ще се създаде обратна връзка със съсловието и ИАМО.
“Да се греши е човешко. Да се скрие грешката е непростимо. Да не се поучиш от грешката си е неоправдано.”, това изказване на сър Лиан Доналдсон е водещо в работата на ИАМО.
Ние я приветстваме!
