Само на 48 години си отиде лъчезарната ни колежка Михи – д-р Михайлена Николова, която се занимаваше с клинични изпитвания. Без капчица униние, без хленч или оплакване от суровата си участ, преизпълнена с неистова воля за живот, тя се изправи срещу неумолимия рак и неустрашимо и храбро се бори с него до последната си минута.
Нито веднъж не се оплака, не сподели ужаса си от страшното, зейнало паст да я погълне небитие. Тя, обречената, щадеше психиката на нас, засега здравите. Още с поставянето на жестоката диагноза, знаеше, че е осъдена на смърт без право на обжалване и помилване.
Дори и затрупаните в забоя миньори имаха по-голям шанс за спасение. Накрая се случи непредотвратимото: беше сразена, но ни остави примера си за несломим кураж, светлина и човеколюбие.
Какви бяха тези проклети безпощадни изродени ракови клетки, които ни я отнеха?
Гориха ги с радиоактивни лъчи, разпръскваха ги с цитостатици – и не можаха да ги унищожат: размножаваха се в гадното си котило, отново нахлуваха в тъканите, разяждаха ги, и накрая надделяха и я отнеха в Мрака.
Добрите и достойни хора никога не умират, те само преминават от материално в духовно състояние.
Сбогом, Михи! Ще те помним.
От приятелите-лекари
Проф. Милко Момчилов, 69-год., изтъкнат български хирург, дългогодишен хирург в ИСУЛ и УМБАЛ “Св. Анна” – София.
Бог да прости милите ни колеги!
