Той идва чинно на работа точно в 9 и си отива в 17,30 ч. Нито минута по-рано или по-късно. С него се разговаря трудно. Той гледа простосмъртните отвисоко, освен ако обостреният му нюх не му подсказва, че един ден те може да се издигнат в йерархията. Тогава става мил и любезен, дори може и да се усмихне. Но не повече от веднъж-дваж. За да не се изтърка, да не го сметнат за евтин и лесно достъпен. Все пак, той си има стойност! Той е Н. В. Чиновникът.
Смята се за вечен на своя пост. Не спира да мечтае за повишение. Нищо, че няма необходимият ценз и способности, и той го знае много добре. Пост, пост, пост! – това е вечният му стремеж.
Някои чиновници се задоволяват и с това, което имат, до което са се докопали. Нали им тече заплатицата? И времето се търкаля към пенсията. “Ден да мине, самун да загине” – не звучи лошо като девиз и принцип.
Чиновникът никога не смее да предприеме каквато и да е самоинициатива: Боже, упази, току-виж нещо е сгрешил. Или идеята няма да се понрави на Началството. По-добре е да си наляга панталона (полата) на стола. Или да му подари идеята.
Нека да изтъква, че е негова. Току-виж някога му е подхвърлил я премия, я повишение.
Чиновникът винаги бяга от хора с принципи и идеи. Може и да са погрешни или, още по-лошо – да понамирисват на революция, на бунтарство, на непокорство. Не, за нищо на света – по-далеч от индивиди с неизяснен статут и мътно бъдеще.
Думата “институция” звучи божествено в устата му. Не си ли някакъв началник, ти не си институция. Може и да си най-умният и инициативният, но нямаш ли пост, за него ти си никой, дори не и единица – а направо нула. Просто не си Институция – и толкова!
Когато порасне в службата, Чиновникът се обгражда само с безлични и послушни хора. Нищо, че са некадърни и сиви; и точно това е най-важното им качество: да бъдат по-ниски от тревата, по-тихи от водата, да не се забелязват, да не изпъкват, да не засенчват безличието, заело високия пост. Важното е да са верни, да не поглеждат към стола му и да не го безпокоят с инициативи. Защото всяко усилие, ако не се заплаща, е излишно. Дори и да е полезно за хората, обществото и държавата.
И ако нещата в нашата мила родна страна не вървят с необходимото темпо и успех, сърдете се на Чиновника.
