На вниманието на Комисията по здравеопазване при 41-то НС
В късния следобед на 15 август 1963 г. 26-годишният лекар на с. Стрелец, Великотърновско д-р Стефан Черкезов (р. 1937 г., с. Виноград, Великотърновско) се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. На излизане от града автобусът се сблъсква с камион и избухва в пламъци. Д-р Черкезов изважда 47 души, но получава тежки изгаряния (облечен е в найлонова риза, която се стопява по тялото му) и умира на следващия ден в адски мъки, като казва на лекарите: “Колеги, оставете ме мене, аз ще умра; гледайте другите пациенти!”
В негова памет създадохме Националния Ден на Спасението, който се отбелязва с 1-минутно мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения.
Първото честване се състоя на 15 август 2005 г. пред ВМА, тъй като от РЛК – В. Търново, на чиято председателка първа предложихме създаването на ритуала, ни отговориха, че идеята ни се отхвърля, защото времето било неподходящо: горещо… Ген. Стоян Тонев, началник на ВМА, без колебание я прие и организира присъствието на персонала пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните, и 2 линейки, които виеха със сирените си. През 2006 и 2007 г. ритуалът се проведе пред паметника на д-р Черкезов в двора на едноименната МОБАЛ – В. Търново, чийто изпълнителен директор д-р Даниел Илиев го организира блестящо, с военни почести и гвардейска рота.
Издирили сме имената на над 125 лекари и 15 м. с., починали по време на работа от инфаркт, инсулт или ритъмна смърт вследствие преумора и огромното напрежение и отговорност. Сред тях са 51 хирурзи (26 от които – от “Пирогов”), 15 АГ, 3 ортопеди, 5 анестезиолози, 4 общо-практикуващи лекари; близо 20 са починали при нещастни инциденти: 6 – при бомбардировката над Александровска болница (10 януари 1944) – не напуснали клиниките и останали при своите пациенти; при катастрофи с линейки на път към пациент или придружаващи пациентки или родилки, 1 хирург – при катастрофа със санитарен самолет, 2 психиатри – заклани от свои пациенти, 1 – удавил се при опит за спасяване; близо 20 – заразени от свои пациенти и починали от болестите им (хеморагична треска, хепатит В) и пр. Имената им са упоменати в “Книга за българските хирурзи” и “Кратка история на медицината по света и в България”, както и във в. “Български лекар”.
Така България стана единствената страна в ЕС, която, макар и засега неформално, отбелязва паметта на своите граждани, починали при спасяване на наши сънародници. Защото, освен лекари, така са загинали и много полицаи, минни спасители, а и обикновени граждани (обикновено при опит за спасяване на удавници).
Надеждата ни е 15 август да бъде официализиран като Национален Ден на Спасението. Това ще бъде признак за висока духовност!
