Повече от понижаване на кръвната захар
Диабетът е световна епидемия и броят на засегнатите хора може да нарасне с над 50% през идните години1. Приблизително 90% от пациентите са със захарен диабет тип 2. Заболяването се „подмладява“ прогресивно. Диагностицира се средно 4-7 години след появата му, което обуславя влошаване на здравната прогноза и повишаване на разходите за лечение на усложненията.2
Захарен диабет тип 2 е метаболитно заболяване, което се асоциира с повишена инсулинова резистентност, повишена чернодробна глюкозна продукция, прогресивно намаляваща β-клетъчна функция и влошаване на гликемичния контрол. Целта на антидиабетната терапия е постигането и поддържането на стриктен гликемичен контол: HbA1c<7% (ADA/EASD Консенсус)3 . Всеки 1% намаление на HbA1c води до значително намаляване на свързаните с диабета смърт, миокарден инфаркт и микроваскуларни усложнения4. Прогресивният характер на заболяването обуславя затрудненията при поддържането на добър гликемичен контрол. В клиничната практика много пациенти не достигат целите на добрия гликемичен контрол със стандартните антидиабетни терапиии5,6, някои от които са свързани с повишен риск от хипогликемия и наддаване на телесно тегло. Оптималната антидиабетна терапия е тази, която може да осигури подобрен гликемичен контрол при минимален риск от хипогликемия, подобряване на β-клетъчната функция и повлияване на другите рискови фактори при пациенти със захарен диабет тип 2 като затлъстяване, хипертония и дислипидимия. В този контекст новият клас GLP-1 рецепторни агонисти (GLP-1RA) са нова стратегия за лечение на захарен диабет тип 2.
Victoza® (Liraglutide) е първият и единствен човешки GLP-1 аналог, който е с 97% хомоложност към ендогенния GLP-1, който се секретираот L-клетките на тънките черва и колона7,8,9. Инкретиновите хормони са отговорни за 50-70% от инсулиновата секреция след перорален прием на глюкоза10. Нивото на GLP-1 при пациенти със захарен диабет тип 2 е патологично понижено11. Victoza®осигурява фармакологични нива на GLP-1, които се достигат само при инжектиране7,13. Модификацията в молекулата на нативния GLP-1 при Victoza® обуславя неговата резистентност към действието на DPP-4 ензима, който инактивира GLP-1 хормона. Ендогенният GLP-1 има плазмен полуживот 2 минути. Плазменият полуживот на Victoza® е 13 часа след подкожно инжектиране, което осигурява високи фармакологични нива на Victoza® за 24 часа. Това дава възможност Victoza® да се прилага веднъж дневно. Подобно на ендогенния GLP-1, Victoza® стимулира секрецията на инсулин и потиска секрецията на глюкагон, като тези ефекти са глюкозо-зависими. Това води до значимо и продължително намаляване на HbA1c, кръвната захар на гладно и постпрандиалната кръвна захар16-22. Добавянето на Victoza®към метформин води до значимо намаляване на нивото на HbA1c с 1,3% само за 26 седмици без риск от хипогликемия14. При подгрупа пациенти с начални стойности на HbA1c над 9,5%, добавянето на Victoza® води до средно намаляване на HbA1c с 2,74%15.
Други допълнителни благоприятни ефекти на Victoza® са значимото намаляване на телесното тегло и сигнификантното редуциране на систолното кръвно налягане. Загубата на тегло е предимно за сметка на висцералната мастна тъкан и се увеличава с увеличаването на изходния BMI16-21,23,24. Намаляването на телесното тегло дори с 4,5 кг за 2 години при пациенти с наднормено телесно тегло се асоциира със сигнификантно подобряване на гликемичния контрол и редукция на систолното кръвно налягане25.Понижаването на систолното кръвно налягане с 5,6 mmHg води до намаляване на риска от смърт поради сърдечно-съдови болести с 18%26.
Благоприятните ефекти на Victoza®по отношение на гликемичния контрол, телесното тегло, систолното кръвно налягане и β–клетъчната функция16-21, дават възможност да бъдат атакувани и коригирани редица рискови фактори при пациенти със захарен диабет тип 2.
Кога да приложим Victoza®?
ADA и EASD препоръчват GLP-1 агонистите като ранна терапевтична възможност при пациенти, които не са достигнали таргетните цели за добър гликемичен контрол на фона на метформин3.
Проучване, представено на конгреса на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) в Лисабон показва, че значително по-голям брой пациенти достигат таргетните стойности на гликирания хемоглобин (HbA1c < 7%) при ранно включване на Victoza® в лечението на захарен диабет тип 2 – при пациенти с недостатъчен гликемичен контрол, въпреки прилаганата монотерапия с максимално поносимата доза метформин28.
Изводът е, че ранното прилагане на Victoza® води до повече клинични ползи и по-голямо подобрение на бета-клетъчната функция, в сравнение с прилагането на Victoza® в по-прогресирал стадий на захарния диабет.
Референции:
1.The IDF Diabetes Atlas, Fourth Edition (2009)
2.Diabetes Care July 1992 vol. 15 no. 7 815-819
3.Nathan Diabetes Care. 2009;32(1):193-203
4.Stratton BMJ 2000; 321: 405–412.
5.McFarlane Diabetes Care 2006; 25: 718–723
6.Fox Clin Ther 2006; 28: 388–395
7.Victoza® Summary of Product Characteristics
8.Pratley Endocrinol Metab Clin North Am. 2006;35(suppl 1):6-11
9.Nikolaidis Circulation. 2004;109(8):962- 965
10.Nauck Diabetologia 1986; 29: 46–52
11.Kieffer TJ, Habener T. Endocrine Rev 1999; 20: 876–913
12.Mari AJ Clin Endocrinol Metab.2005;90(8):4888-4894
13.Drucker DJ Diabetes Care. 2003;26(10):2929-2940
14.Nauck M. Diabetes Care. 2009;32(1):84-90
15. Nauck M, Postgrad Med. 2009;121(3):5-15
16. Garber A, et al. Lancet 2009; 373 (9662): 473–81.
17.Marre M, et al. Diabet Med 2009; 26: 268–78.
18.Nauck MA, et al. Diabetes Care 2009; 32: 84–90.
19.Russell-Jones et al. Diabetologia 2009; 52: 2046–55.
20.Zinman B, et al. Diabetes Care 2009; 32: 1224–30.
21.Pratley RE, et al. Lancet 2010; 375: 1447–56.
22.Garber A, et al. Diabetes 2009; 58 (Suppl. 1): A42 (Abstract 162-OR).
23.Noel RA, et al. Diabetes Care 2009; 32: 834–8.
24.American Diabetes Association. Diabetes Care 2008; 31(Suppl. 1): S12–S54
25.BergenstalEndocrinology. WB Saunders & Co, Philadephia, USA.2001: 821–35
26.Redmon JB, et al. Diabetes Care 2005; 28: 1311–15.
27.American Association of Clinical Endocrinologists Medical Guidelines for clinical practice for developing a diabetes mellitus comprehensive care plan. American Endocr Pract 2011, 17 (Suppl 2): 1-53 www.aace.com/sites/default/files/DMGuidelinesCCP.pdf
28.Garber A et al. The impact of disease stage, indicated by number of previous oral antidiabetic agents, on the clinical benefits of liraglutide in the treatment of type 2 diabetes. Presented at the European Association for the Study of Diabetes (EASD) congress, 2011
