На Х Конгрес по АГ в Боровец бяха разгледани редица интересни въпроси на съвременната наука. Най-интереснте, поне според нас, бяха два.
“Медикаментозно лечение на диабет при бременност и кърмене”, изнесен от доц. д-р Мария Д. Желязкова – Савова, ръководител на Катедрата по предклиична и клинична фармакология и токсикология при МУ – Варна.
Захарният диабет е често заболяване по време на бременност. В голямото болшинство от случаите (приблизително 90%) се касае за гестационен диабет (ГД), възникнал или диагностициран за пръв път именно по време на бременността. В САЩ той се наблюава при ок. 10% от бременните. У нас проучване върху 330 бременни установява честота на ГД от 11,3%. Около една трета от жените с ГД развиват инсулин-резистентен диабет след раждането. Част от пациентките влизат в бременността с предшестващ диабет, обикновено I тип. Налице е тревожна тенденция към увеличаване на относителния дял на предшестващ диабет от II тип, който се изчислява на ок. 8% от всички случаи на диабет при бременни.
Диабетът повлява неблагоприятно изхода на бременността. Прешестващ или гестационен, той се разглежда като тератогенен фактор. Най-характерното уложнене на диабета е макросомията, която се среща 3 пъти по-често при майки-диабетички. Повишена е честотата на абортите и родовите травми. По-често се налага интензивна терапия на новороденото по повод на неонатална хипогликемия или хипербилирубинемия. Децата, родени от майки-диабетички, имат повишен кардиометаболитен раск по-късно в живота.
Изброените усложнения директно корелират с нивото на хипергликемията, следователно са предотвратими чрез добър контрол върху кръвната захар. Това означава, че адекватната диета, начинът на живот и медикаментозната терапия по време на бременност са съществени фактори за осигуряване на нормално раждане и развитие на детето в дългосрочен план.
Инсулиновото лечение е на избор при диабет по време на бременност. Инсулинът не преминава през плацентата и осигурява оптимални терапевтични резултати; дозирането при бременната трябва да отчита особеностите на физиологичното й състояние. С напредването на бременността нуждите от инсулин се повишават. Дневната доза следва да се определя на базата на теленото тегло и гестационната въраст. Бременността е индикация за интензивна инсулинова терапия. Тя включва базален интермедиерен или дългодействащ инсулин плюс кратко-действащ инсулин преди хранене. Смесените нсулини не се препоръчват, защото не позволяват необходимата флексибилност на лечението. Възможността за промяна в съотношенето между кратко-действащия и интермедиерния инсулин е важна, тъй като с напредване на бременността често е необходимо да се променя балансът между тях, следвайки нарастващата инсулинова резистентност. (Резюме)
Проф. Стоимен Иванов изнесе обособен наш и чужд опит относно диагностика и лечение на ракови заболявания при бременност. Наистина, те са все още рядко срещани, но непрекъснато се увеличават. Възрастта както на първескини, така на многораждали, които са бременни и заболяват от онкогинекологични тумори и други видове рак, непрекъснато нараства. А понастоящем ок. 25% от бременните са над 35-годишни!
Пациентката и нейното семейство играят важна роля във вземане на решение при оценката и вида лечение на раковите заболявания, свързани с бременността.
