“Умирам от помощта на твъде много лекари”, Александър Македонски, преди да издъхне, 323 г. пр. Хр.
“Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние туряме ръката си на сърцето, отговаряме му с тия две думи: стоят и чакат.”
Стефан Стамболов,
Гюргево, 9 януари 1877 г.
“Какво зная докторите? Знаят само пари да взимат, и толкова. И какво ли разбират? Разболееш се, вземат те в болницата, оттук те тупнат, оттам те тупнат, оплези се, опули се, кихни, дихни, па като не разберат болестта, дадат ти за пет пари отрова, и туйто. На другия ден запушват цигарките си, смеят се и те порят да видят от какво си страдал.
Кой мислиш, че развъди тия болести, дето сега са завладели света? Докторите ги донесоха от Европа, да правят опит. Едно време знаехме само шарка, сипаница и лошата пъпка. И то беше рядко, и лекът му прост. Сега? Черва се объркват, охтики различни, нерви, главоболия и не знам още какви си болести. И на никоя лека не знаят. Колко лекари, толкова и церове. Шарлатани и нищо повече.”
Елин Пелин, “Мечтатели”/1910 г.
“Обществото ни е разделено. Съсловието – също. Почти всяка наша дейност е зависима от одобрението на т. нар. елит. Зависимостта е власт. Властта краде от нас, а после с нашите пари купува гласовете ни и се възпроизвежда. Покварата е проникнала дълбоко в душите ни. Божието тайнство и ритуали се превърнаха в стока. Материалната облага и плътската наслада са новите ценности. Почтеният човек няма шанс. Честността поражда присмех и снизхождение. Първо идва примирението, после – отчаянието. Лишават те от самочувствие, а сетне – и от воля. Това е нашата съдба днес – да бъдем гости в своята Родина. Малко или повече всички имаме вина за това положение. Заради примирението, нагаждачеството и страха да се противопоставим на Злото.
—
“Заради сбъркания модел на “здравната реформа” днес гражданите страдат от силно ограничен достъп до медицинска помощ. Качеството и дейостите й са под въпрос, лекарите масово емигрират, системата се тресе от противоречащи си нормативни изисквания и тежко недофинансиране. Дълговете на болниите нараства лавинообразно. Парите, трупани в продължение на 10 години в резерва на НЗОК, днес се харчат от държавата за немедицински цели, а нуждаещите се от медицинска помощ я търсят в съседните страни. Системата е пред пълен срив. Това е в резултат от реформата, започната през 1999 г. от Семерджиев. Тя бе замислена, за да поощри конкуренцията. Оказа се, че по начало това е невъзможно, а другаде направо се изопачи.
Гледайте резултатите, а не намеренията. Развалихме си здравната система, която работеше прилично, ама вече няма оправяне. Без пари и кадри нищо не може да се получи. А, както е известно, пари и кадри в България няма. Когато пациентът не носи пари, не ни е интересен. Но през последните години установяваме и друго: дори и да ни носи пари, по-интересни са ни те, а не дали, от какво и колко е болен той.
