Va banque
Когато стискаш мъртвата ръка
на някого, когото си обичал;
когато болката е придошла река,
която всичко в пътя си завлича;
когато твоят път изглежда пуст
и все едно – дали ще оцелееш;
когато в теб животът губи вкус
и нямаш сили чаша да налееш;
когато всичко рухва изведнъж,
пометено от залпа на Съдбата
и ти не можеш – станал вече мъж –
да спреш вулкана на сълзата;
когато всичко в теб се нажежи
и чувстваш как връхлита те инфаркта –
на себе си хазартно заложи,
играй va banque последната си карта,
блъфирай дръзко старата Съдба,
която все живота ти подрежда
и смело посегни напред с ръка,
за да спасиш последната Надежда…
SPLEEN
Къде, къде изчезна вечерта красива?
Пълзи навън прокажена мъглата сива,
в стените меланхолията нокти впива,
като змия в сърцето своя кръг навива,
надеждата – пречупен стрък – сега унива,
самотен лъч в стъклото се разбива
и всичко вече сякаш си отива…
Къде, къде изчезна вечерта щастлива?…
Доц. Добрин Паскалев, нефролог, МУ – Варна
