“Трагедията в българското здравеопазване е пълна. Търговските дружества-болници се финансират с лимити и вместо да търсят начини да разнообразяват и разширяват продуктовия си портфейл, да повишават обема на дейност и ръста на печалбата си, те трябва да ограничават приема на пациенти и да не си и помислят за нови дейности, защото, видите ли, ще влязат в преразход! На всичко това отгоре болниците са неравнопоставени. Едни получават субсидии от държавата за спешни случаи и за интензивно лечение, а други – не. Изискванията, въведени с медицинските стандарти пък изобщо не са обезпечени с ресурс. Цените на КП нямат никаква връзка със себестойността, да не говорим за търсенето и предлагането. НЗОК заплаща еднакво за пациенти с едно-единствено заболяване и за пациенти с множество придружаващи заболявания. Това е невъобразим хаос!”
здраве.нет/16 май
Коментар. Поредният верен коментар. Разбира се, храбро неподписан. Докога ще се страхувате, мишлета?
Още когато т нар. “здравна реформа” започна безумния си престъпен ход, задействана от един самонадеян и самовлюбен министър, “в чиито ръце не е умирал нито един пациент”, по определението на акад. Чудомир Начев, предрекохме (бр. 5/1998) своя скепсис (за което съответно си заплатихме…). Обреченото съсловие тогава спеше своя сън дълбок, помръдваше в съня си и чакаше някой друг (може би – Крали Марко или Муса Кеседжия?) да му вади кестените от огъня… Чак сега ли се усетихте?
Отчаянието е обхванало всички колеги, с изключение, по разбираеми причини, на практикуващите кардиохирургия и инвазивна кардиология… За останалите възможните изходи са два: юнашко надписване и надлъгване на НЗОК или Летище – София. Но лекар гладен не е останал. Да му мислят горките пациенти…
