На неотдавна провелия се Отчетно-изборен Събор неприятно впечатление направи лично на мен (а вероятно – и на повечето лекари) кандидатурата на един търговец на мазут за председател. Вярно, той е редовно отчетен член и делегат на своята РЛК, но отдавна не практикува лекарската професия.
Преди години по мое предложение в Устава залегна забраната за депутати да бъдат избирани в УС на БЛС, защото политизират организацията. (Отдавна съществува подобна забрана и за членове на партийни и синдикални ръководства.) Сега предлагам допълнителна забрана: за медици, които имат лекарска диплома, но отдавна (прим. от 2 години) не практикуват лекарската си професия.
Наистина, бил съм по цели 2 мандата член на УС и на БЛС, и на Столичната лекарска колегия, но сега не намирам това за редно – просто защото отдавна си вадя хляба като журналист. Не намирам медицинската журналистика и здравната професия като лекарска дейност. Затова се и оттеглих – защото не намирам за морално да се кандидатирам за каквито и да са длъжности в БЛС. Няма значение, че по мои идеи бяха създадени и Денят на българския лекар, и Чилови дни, и Националният Ден на Спасението (в памет на лекарите, загинали при спасяване на човешки живот – издирах над 120 подобни колеги!), и Белиновият симпозиум по УНГ. След като не сключвам договори с НЗОК и нямам пациенти, значи – не съм лекар в истинския смисъл на думата.
Надявам се идеята ми да бъде обсъдена и евентуално приета на следващия Събор.
