Неспецифични (негонококови) бактериални уретрити (катари)
Те се причиняват от пиогенни (образуващи гной) аеробни или анаеробни бактерии. Диагнозата се поставя, след като е отхвърлена чрез културелно* изследване гонококова, хламидиална или микоплазмена инфекция. Протичат предимно хронично.
Най-честите им причинители са стафилококус албус (епирермидис), който е нормален обитател на уретрата, но при обстоятелства, свързани главно с имуносупресивни състояния, може да започне да действа като патогенен микроорганизъм, а също и стафилококус ауреус, стрептококус В или Д, хемофилус, ешерихия коли, шигела, протеус, клостридиум и др.
За развитието на негонококовите бактериални уретрити предразполагат сексуалните контакти по време на мензис или в ануса.
Неспецифичните (негонококови) бактериални уретрити се срещат само при мъжете. При партньорките им обаче може да се появи мукопурулентен цервицит (гнойно възпаление на шийката на матката). Инкубационният период варира от 2 до 10 дни, до 3-4 седмици. Проявява се със зачервяване или слаб оток на меатуса (орифициума, устието) на уретрата и с оскъдна ексудация* със слузесто-воднист или гноевиден характер. Може да се получи усложнение с оток на епидидима (надсеменника) и тестиса, а понякога – с простатит и последващ стерилитет.
Неспецифичните бактериални уретрити се лекуват трудно, с антибиотици, в зависимост от конкретния причинител. В 20-40% от случаите рецидивират. Често причиняват и депресия. Пациентите се поддават лесно на внушения и всяка непредпазливо казана дума от лекаря може да бъде изтълкувана погрешно и да влоши състоянието им.
Генитална кандидоза (микози, гъбички)
Гениталната кандидоза е честа полово предавана инфекция, причинявана от условно патогенни дрождоподобни гъбички, които предизвикват възпаление на вулвата и вагината (вулвовагинит), съответно на главичката на пениса (баланопостит) и на уретрата (уретрит).
Така нареченото “бяло течение” е познато още на древните лекари. Едва през 1843 г. Робин изолира от този секрет причиняващата го дрожда, а Уилкинсон пръв (1849 г.) го свързва с дрождевата инфекция.
Гъбичките са едноклетъчни аеробни микроорганизми, които се размножават чрез пъпкуване. Кандидите са банални колонизатори на мукозните повърхности на организма. Честотата на колонизацията с най-разпространения им представител “кандида албиканс” в устата и влагалището достига до 80% при хората. За да се развие заболяване, са необходими няколко обстоятелства: промяна на рН на средата (често подмиване със сапун и шампоани), концентрация на глюкозата и гликогена (диабет!), състояние на епитела (наранявания от вибратори, продължителен и груб коитус*), мензис, бременност, използване на орални контрацептиви или вътрематочна спирала, носене на тясно синтетично бельо, продължително използване на широкоспектърни антибиотици, цитостатици и кортикостероиди. В резултат на тези фактори дрождите от рода “кандида” започват да се размножават усилено и предизвикват възпалителни реакции на лигавиците и епидермиса.
Носителството на гъбичкови дрожди от род “кандида” във влагалището варира от 8 до 75% у жените по света; само за най-разпространения им вид “кандида албиканс” то е от 5 до 60 на сто.
При повечето от мъжете гъбичковите инфекции протичат безсимптомно. За техен резервоар служат семенните мехурчета, които са богати на гликоген – най-благоприятната среда за развитието им. Затова и заразяването на партньорките става неволно. Клиничните симптоми при мъжкия баланопостит са: поява на сърбеж и парене в областта на главичката и вътрешната страна на препуциума, където се забелязва зачервяване, оток и ерозии, покрити с белезникав налеп. Кандидите се виждат лесно под микроскоп. По-неприятен е кандидозният уретрит, който се явява след инкубационен период 10-60 дни. И той започва с лек сърбеж в пикочния канал, който се зачервява; след няколки дни се явява оскъдно бледожълтеникаво, слизесто или воднисто течение. Възпалението може да се пренесе върху пикочния мехур, простатата и епидидимите.
При жените микозните инфекции са клинично много по-проявени. Кандидозният вагинит (колпит) се забелязва ясно: еритемни петна, а по-късно и ерозивни изменения по влагалищната лигавица. Там се образуват белезникави налепи, съпътствани от течение с млечнобял цвят (флуор албус) с неприятна миризма, усилваща се след коитус. Субективните оплаквания на заразените жени са сърбеж и чувство на парене в областта на вулвата. Появата на чести позиви за уриниране и парене при него означава пренасяне на инфекцията и в пикочния мехур и бъбречното легенче.
Лечението се извършва чрез бани със сода бикарбонат (и съответните антимикотични кремове и вагинални глобули) и вътрешно приемане на имидазолови* препарати.
Много важно е едновременното лечение и на двамата партньори, след което да им се извършват контролни изследвания до 3-ия месец след приключването му.
Трихомоназа
Това заболяване се приема за най-разпространената БППП в света. Причинява се от камшичестия първак-флагелат трихомонас вагиналис, открит от Дюне през 1836 г. и обявен от него за невинен сапрофит. Чак 80 години по-късно, през 1916 г., Хьоне доказва, че той е патогенен и причинява колпит (възпаление на вагината), придружен от обилно серозно-гнойно, пенесто, млекоподобно течение с неприятна миризма. През 1927 г. Чапек го описва за първи път у мъжа и доказва преносимостта му при сексуални контакти.
В света се регистрират от 120 до 180 милиона нови случая годишно; приема се, че 10% от сексуално активното население е инфектирано с трихомони.
Трихомоназата причинява на жените също сърбеж и болезненост, усилващи се при полови контакти; често се наблюдава и мацерация (подсичане) на малките срамни устни. Инфекцията нерядко се пренася върху пикочния канал (уретрит); тогава уринирането е болезнено и с неприятни напъни. При жените могат да се получат и още по-неприятни усложнения: възпаление на бартолиновата жлеза, на шийката на матката и даже на тръбите, което довежда до стерилитет или преждевременно раждане при забременелите.
Мъжете много рядко боледуват от трихомоназа, тъй като тясната им уретра е неблагоприятна среда за развитието на бактерията флагела, за разлика от широката и влажна вагина. Така че мъжете са предимно безсимптомни преносители на трихомоназа, но все пак, понякога и те боледуват от острата възпалителна форма на това заболяване: изтичане на оскъден воднист, слизесто-гноен, понякога и пенест секрет, придружен от смъдене и парене. При нелекувани форми може да се появят усложнения като простатит и епидидимит, които също нерядко водят до стерилитет.
Заболяването е упорито, но лечението е успешно, когато се провежда целенасочено с имидазолови препарати в ударни дози, според преценката на специалиста венеролог. Винаги се лекува и другият сексуален партньор, независимо дали той има оплаквания, или не.
Хламидиаза
Гениталната хламидиаза е една от най-разпространените БППП. Причинява се от бактериите хламидии от серотиповете Д-К; останалите типове А-С предизвикват трахома, Л1-Л3 – венеричната лимфогрануломатоза, а хламидия пневмоние – тежки респираторни инфекции, които не се предават при полов контакт.
Урогениталните хламидиази от серотип Д-К заемат второ място в света (след трихомоназата) и първо – сред причиняваните от бактерии БППП – до 50 милиона новозаболели годишно (от тях 4 милиона са в САЩ). Хламидиазата е 5 пъти по-честа от трипера и 15 пъти по-честа от сифилиса.
Описана е за пръв път от Уелш през 1904 г. като хроничен негонококов уретрит с неизвестна етиология (произход). Джонс, Колие и Смит първи изолират през 1959 г. хламидия трахоматис от урогениталния тракт.
Инкубационният период от заразяването до първите клинични прояви е трудно да бъде установен у 80% от заболелите, но се приема, че обикновено продължава 4-15 дни, през което време носителите на хламидиите продължават да ги пренасят върху нищо неподозиращите си сексуални партньори. Острата форма на хламидийния уретрит се установява едва при 5% от мъжете (инкубационният период тогава е съвсем кратък, 1-2 дни). Проявява се с гнойно течение, нерядко примесено с кръв, чести позиви за уриниране, което е болезнено и понякога съпроводено с хематурия (кръв в урината).
Инфекцията е предимно хронична – при над 50 на сто от заразените мъже. Те отделят слаба, прозрачна и рядка секреция, появяваща се сутрин и съпроводена от типичното за негонококовите уретрити парене, смъдене или сърбеж и болки по хода на пикочния канал, с излъчване към слабините. В 15% от случаите има само болка, парене или сърбеж по хода на уретрата, без секреция. Около 20% от инфектираните не проявяват никакви симптоми, но разнасят проникналите в тях хламидии. Усложненията са епидидимит (при 50% от заразените мъже) и/или простатит, което причинява старилитет и импотентност.
При хомосексуалисти заболяването също е предимно безсимптомно, но може да се прояви с ректална инфекция (проктит), с дискомфорт в правото черво или болки при дефекация (ходене по голяма нужда).
Хламидиазата у жената, независимо от липсата на специфични клинични прояви, може да причини тежки и непоправими промени във всички отдели на гениталните й органи. Наблюдава се вагинално течение (флуор) с изтичане от маточната шийка на слизесто-гноен секрет, което доказва възпалението й. То нерядко довежда до стерилитет или до преждевременно раждане у бременните.
Диагностицирането на хламидиазата е задължение на специалиста, който трябва да я отличи от евентуален трипер, трихомоназна, микоплазмена или гъбична инфекция, още повече, че нерядко тези БППП вървят заедно…
Лечението се провежда основно с тетрациклинови препарати.
Синдром на Райтер
Болестта е разгледана за първи път от Броди (1818 г.), а цял век по-късно е описана най-подробно от Ханс Райтер (1916 г.), на чието име я наричат венеролозите.
Синдромът на Райтер представлява хламидиална инфекция (в 65% от случаите) или гонококова – в 2% от тях); но се причинява и от чревни инфекциозни агенти: йерсиния ентероколитика, шигела, салмонела. Поразява три органа на тялото. Клинично се изразява в триадно възпаление: първо, на пикочния канал и простатата – уропростатит при мъжа, съответно на вътрешната част на матката и нейната шийка – ендометрит и ендоцервитит при жената; второ – възпаление на една или повече стави: олиго- или по-често полиартрит, и трето – възпаление на различни части от очите, предимно конюнктивит, но също и иридоциклит или увеит.
Пълното развитие на всички клинични прояви на болестта настъпва последователно за 2-4 седмици, като първи са уретралните и очните симптоми. Артритът се явява по-късно. Той обаче е най-постоянният и задължителен симптом на неприятната триада, докато останалите два компонента може да липсват.
Синдромът на Райтер често е предшестван или съпътстван от ентероколитна диария. Той е БППП, много по-често срещан при мъжете, отколкото при жените (в съотношение съответно 15:1). Съпровожда се от отпадналост, безапетитие, отслабване, леко повишена температура, подуване на лимфните възли.
Лекува се с антибиотици от тетрациклиновата група.
Чревни синдроми (проктити, колити, ентерити)
Това са нов тип БППП, възникващи след все по-широкото разпространение на орално-аналния секс и редуването на тези сексуални практики. Това обаче е не само нехигиенично, но и създава предпоставки за пренасянето и смесването на бактериална флора на непривични за нея места в организма. Става въпрос за т. нар. фекално-орално заразяване, което говори за ниска сексуална култура и пълно неглижиране на опасностите от непривичните секстехники, упорито рекламирани от някои порнографски филми. (Нека сериозно се запитаме: кой човек с елементарни познания по микробиология и дори с елементарна естетика, би приел за нормално старателното осмукване и облизване на пениса непосредствено след проникването му в ануса?!)
Проктитът (възпаление на правото черво) е присъщ за хомосексуалистите, в чиито ректуми проникват различни микроорганизми, причиняващи венерози: гонокок, хламидия, бледа спирохета, херпес-симплекс вирус, ХИВ. Ако възпалението се разпространи 12 см над ануса, се засяга сигмоидното черво и се причинява колит. Чревните синдроми се проявяват с аноректален дискомфорт, болки, напъни, редуване на запек с диария, кръв в изпражненията, анални или перианални лезии (херпеси, разязвявания, рагади, цепнатини), температура, колики.
Ентеритът (възпаление на тънките черва) също възниква единствено у индивиди, смело и безразсъдно практикуващи орално-аналното сексуално общуване. Тук диарията понякога е придружена от повръщане, образуване и изпускане на газове, отслабване и температура.
Следва продължение …
