“За да има модерна държава, трябва да има модерна инфраструктура. За да има моредна инфраструктура, трябва икономиката да работи. За да работи икономиката, трябва да има продукция. За да има продукция, трябва да има производство. За да има производство, трябва да има инвестиции. За да има инвестиции, трябва да има модерна държава.”, ниже изреченията си Петко Бочаров във в. “Труд”/2 ноември.
Пропуснал е едно: че за да има държава, продукция и производство, трябва да има ХОРА.
А ХОРА В БЪЛГАРИЯ НЯМА!!
Хората в България са едва 7,3 млн души. Една четвърт от тях – в пенсионна възраст.
Намаляваме годишно вече с по 50 000! Умират 120 000, раждат се 70 000 (и то значителна част от които – на родители с небългарско самосъзнание). Става въпрос за биологичното намаляване. Защото десетки хиляди младежи, да са живи и здрави, напускат “модерната държава” с еднопосочни билети.
Само след 10-15 години: кой ще работи, кой ще произвежда тази продукция? И, най-важното: кой ще ражда нови деца, нови българчета?!
Няма президент на нашата република, комуто да не съм писал по демографския въпрос, когото да не съм се мъчил да убеждавам, че основните стълбове на националната ни сигурност са Демографията и Здравеопазването – и че те са прогнили и пред рухване. И нито един от тях не се трогна, не ме извика на разговор. Нещо повече: Георги Първанов прие предложението ми (дадено му на срещата му на кораба “Радецки” със Сдружението за национално съхранение, по време на първия му мандат): да структурира към Президентството една Комисия по демографските въпроси (разбира се, не на щатен, а на функционален принцип), и… не ме включи в нея. Въпреки, че аз я предложих, а и съм издал единствената документално-публицистична книга по демографските въпроси (“Децата, без които не можем”/1988), и му я подарих пред всички. Едва ли я е чел. Защото още тогава предсказвах, че след 300 години ще умре последният българин (тогава демографският ни индекс беше плюс 2,1 на хиляда; днес е минус 5,3 на хиляда!). Коренно се промениха и обстоятелствата: тогава партията не ни пускаше в чужбина и нямаше емиграционна вълна, която обезкървява България.
Повечето от партиите срамежливо споменават демографския въпрос в своите бутафорни предизборни програми, но като дойдат на власт, бягат от него – защото той се решава бавно, не се вмества в рамките на един 4-годишен мандат, а и не носи комисиони… Този въпрос не се споменава не само от държавниците, но и от политическите анализатори, и дори от безспорно мъдри журналисти като Петко Бочаров.
Да, магистрали ще имаме. Но когато нямаме хора, няма да имаме нито производство, нито модерна държава, за което мечтае на глас той.
Изобщо няма да имаме държава и народ!
Няма ли да се стреснете, най-после?!
