Уважаеми колеги,
Вие държите в ръцете си 250-тия брой на в. “БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР”!
Нека да ви разкажем малко за него и дейността му.
Създадохме го през 1993 г. Първият му брой излезе през м. октомври, като орган на БЛС (без да сме искали и стотинка за издръжката му от свещения членски внос). В него оповестихме, че в същия ден доброволно сме напуснали поста си на началник на Пресцентъра на МЗ, той като намираме обратното за аморално и конфликт на интереси.
През пролетта на 1994 г. създадохме Деня на българското лекарство и съсловния празник на фармацевтите 24 юни, Еньиовден), а през есента – нашия професионално-съсловен празник Деня на българския лекар (19 октомври); инициативите ни веднага бяха въприети от съответните УС на тези медицински съсловни организации, и бързо се утвърдиха сред двете колегии. Така се отървахме от комунистическия Ден на здравния работник (което беше и целта ни). 7 април се връща на мястото си, отредено му от ООН: Световен Ден на здравето (защото е рождената дата на СЗО/1948).
През 1997 г. създадохме Варненската лекарска среща, която самостоятелно организирахме 10 години подред в МДУ “Фредерик Жолио-Кюри”. Тя бе наречена също “Лекарският Хайд-парк”, защото на нея колегите свободно изказваха своите мнения относно подготвяната конспиративно, на тъмно, “реформа”, която пред очите ни унищожи хуманната Медицина и я превърна в бакалска. Там прокараме редица наши идеи, тихомълком възприети от “реформаторите”, като участие на пациентите в Надзорния съвет на Касата-монополист, защото тя се пълни именно от техните вноски, а тогава не ги питаше за нищо.
През 1998 г. създадохме прословутите “Чилови дни”, посветени на делото на великия проф. Констатин Чилов, също подкрепени от тогавашния УС на БЛС, и ги организираме вече 15 поредни години, а отсега обявяваме следващата 2013 за “Година на Чилов”. Дадохме уникалното звание “Свещено място на българската медицина” на родното му с. Славейно. 7 години по-късно славните Чилови дни бяха… патентовани в Патентно бюро от брутални нечестивци с пари, но без интелект и душа. Важното остана: завинаги възкресихме паметта и идеите на кристално чистия Лекар проф. Чилов!
През 2000 г. създадохме Белиновия симпозиум по УНГ, вече също приватизиран от други безсъвестни хора, които дори поставят пред имената си титлата “проф.”…
През 2005 г. създадохме и Националния Ден на Спасението (1 минута мълчание в 12 ч. 15 август), посветен на подвига на д-р Стефан Черкезов, извършен именно на 15 август 1963 г., и на десетките други колеги, починали при спасяване на човешки живот.
Създадохме още и Нац.Среща по обществено здраве “Акад. Тошко Петров” (2010), и Клуб “Родопско здраве”, и Родопският здравен Събор (където през 2010 обявихме 24 юни, Еньовден, заедно с БЛС и Предаването “Здравословно” на доц. Христо Деянов, за Ден на българското здраве), и най-високото професионално-съсловно звание “Лекар на България” (2002), и Кабинет “Силният Мъж”.
Всички тези наши инициативи станаха достояние на съсловието и се наложиха сред него именно чрез в. “БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР”.
Затова – благодарим на Бога, че ни го прати и го има!
Благодарим и на всички вас, абонати и читатели на в. “БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР”, за подкрепата на всички тези наши инициативи.
