С 30-годишен непрекъснат трудов стаж – от първия си работен ден! – в кърджалийската областна болница “Д-р Ат. Дафовски”, на която вече 10-години е изпълнителен директор, д-р Тодор Черкезов доказа любовта си към своя роден град и Родопите и с едно чудесно документално-публицистично и здравно изследване. В него той разглежда, през призмата на Лекаря с остри социал-медицински сетива, битовите и здравно-хигиенните привички на местното население, които са от огромно значение за тяхното здраве. Те наистина трябва да бъдат обстойно изследвани и анализирани от истинските здравни ръководители (напоследък наричани с безличното чуждоземско понятие “мениджъри”), ако те искат да вземат правилни и успешни решения (пардон, стратегии) в дългосрочен план.
Д-р Черкезов е чужд на помпозността и витиеватите кухи фрази. Той е прагматик, в най-добрия смисъл на думата: вниква във всеки проблем, за да намери правилното му управленско и държавническо решение. С удоволствие ще цитираме някои от изводите и препоръките му, защото напълно ги споделяме:
“Най-големите предизвикателства пред българската здравна и осигурителна система в последните годии идват от присъединяването на България към ЕС. Някои зараждащи се заплахи за здравето на населението обаче изискват нов стратегически подход. На първо място – демографските промени, вкл. застаряването на населението, променят и моделите на заболяванията и оказват натиск върху устойчивостта на здравните системи. Подкрепата на остаряването в добро здраве означава едновременно подобряване на здравето през целия живот с цел предпазване от болести и недъзи още от ранна възраст, както и преодоляване на неравенствата, породени от социални, икономически, регионални, етнически и религиозни раличия. Хроничните заболявания и по-специално – качеството на живот на хората, страдащи от тях, ще бъдат голямо предизвикателство в близките години във всички части на света.
Дилемата повече медицина или повече пазар в здравеопазването ще бъде доминираща и в бъдеще. Колкото големи възможности предлага пазарът на медицината и здравеопазването, толкова са големи и рисковете, свързани с него. Пазарът включва внедряването на несвойствена мрежа от ценности в институцията на медицината, присъщите страни на която исторически са филантропни и алтруистични, а не – комерсиални. (Колко сполучливо и вярно казано! Уви, точно това обаче стана…, бел. Т. Н.). Ефектите на пазарната ориентация могат да намалят възможностите за избор на пациента, независимо от пазарната идеология, задълбочават пропастта между бедни и богати във възможностите за достъп, комерсиално стимулират скъпи медикаменти и животоспасяваща висока технология, насочват медицинското потребление към атрактивни в търговско отношение грижи и артикули. Убеждението, че всичко е пазар, че всичко се продава и купува, може лесно да корумпира медицинските дейности и да ги превърне в стока. Комерсиализацията на медицината, дори в името на човешкия избор и ефективността, носи потенциален риск за нейното унищожение. (Ние ще го допълним по-простичко, с думите на ортопеда доц. Венци Росманов от Плевен: “Където Търговията влезе, Медицината излиза.” Това е основният грях и национално престъпление на нашите псевдореформатори, които разбиха, деморализираха и дехуманизираха родното здравеопазване и останаха в историята й като нейните гробокопачи!, бел. Т. Н.)
Да продължим с цитати от тази наистина забележителна книга на колегата д-р Тодор Черкезов:
“Поставянето на приоритети в условията на пазара е особено трудна задача, ако правителството не играе активна роля в управлението на здравната система като цяло. Пазарът няма капацитета да определя разумни социални приоритети и да се придържа към целите и философията на Медицината. В близките години ще се почувства остра потребност от детайлно детерминиране на основните пакети от медицински дейности за всички граждани, определяне мястото и ролята на обществения и частния сектор и сътрудничеството в използването на медициските и информационни технологии. Към здравните предизвикателства можем да прибавим и очакваните бъдещи финансови кризи. Задлъжняването ще продължи… Заплашен е пазарът като сложна глобална система.
Кризата е предупреждение към нас да осъзнаем 4 прости истини:
# Всеки, оставен да действа свободно, е готов да отиде докрай, за да обслужи своите интереси дори и във вреда на собствените си потомци;
# Човечеството може да оцелее само ако всеки разбере, че има интерес от добруването на другите;
# Трудът във всичките му форми е единственото средство за придобиване на богатства;
# Времето е единствената рядка стока. Всяка дейност, която води до повишаване на ползата от него и пълното му уплътняване и ефективност, трябва да бъде добре възнаградена.”
Мъдро, вярно и поучително!
Тази книга или поне заключителните й страници, трябва да бъдат прочетени и осмислени от нашите държавници и мениджъри от най-нисък до най-висок ранг!
ДА ПРЕПРОЧЕТЕМ СТЕФАН ПРОДЕВ:
“Родопчани умеят не само да пеят, но и да работят.
А планината им не е само твърдина, но и люлка, без която България е немислима.
Сплела в едно история и настояще, подземни богатства и човешка енергия, песни и ручеи, таланти и вяра, тя е онова българско чудо, което заслужава достойна съдба.
Стъпил на върха й човек може да пипне небето. Слязъл в рудниците й, може да усети сърцето на земята.
Ето колко велика е тази планина, която ни храни с чувството за вечност и сила!”
