Дали е съществувал Орфей, бил ли е тракийски цар, лекар и музикант или е само красив мит, кой да ти каже? Но самото му име навява представи за красота, здраве и сигурност.
Не може да не се сетиш за Орфей, когато влезеш в кърджалийската болница, най-голямото лечебно заведение в Източните Родопи. Още от подредения, потънал в зеленина двор, те обгръщат достолепие, спокойствие, ред и чистота. И, нещо много впечатляващо: във фоайетата на всеки етаж са подредени огромни портрети на най-видните европейски и български лекари, в зависимост от профила на отделението, което се намира там. (Не липсва ликът и на най-великия родопчанин проф. Константин Чилов.) Това недвусмислено говори за дълбока почит към Учителите. Така, като ни повелява още с първото си изречение свещената Хипократова клетва.
Името на патрона на болницата сигурно не говори нищо на хората, които не са от Кърджали. Д-р Атанас Дафовски не е оставил дебели научни трудове и учебници. Скромен, всеотдаен към болните си интернист като стотици други колеги от, кой знае защо, т. нар. “дълбока провинция”. Главен лекар на болницата с удивително дълъг стаж на този ветровит пост (от 1961 до 1984, т. е. близо четвърт век!). Но, най-важното – инициатор за строежа на тази модерна крепост на Здравето, която вече 8 десетилетия е Упованието и Спасението на целия толкова тежък кърджалийски район. Светла, обаятелна, незабравима личност, с висока професионална култура – внедрител на всички клинични новости, учител на десетки млади ординатори, от чието развитие се е интерсувал буквално всеки ден. Любимата му фраза: “Един лекар си уплътнява времето, като чете медицинска литература. Дори и в работно време. Това не е повод за упрек, а за похвала.”
И за колко още други кърджалийски Лекари може да се говори!
Първият лекар в района е д-р Садък Ефенди Хаджиюсеин. Дипломирал се в Цариград, той вероятно роден тук, защото е изпратен в Кърджали от самия генерал-губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди. Върлуват епидемии и масови заболявания от петнист и коремен тиф, туберкулоза, антракс, заушка, дифтерит, сифилис, дори вариола; обществената хигиена е отчайваща, а д-р Садък е съвсем сам, но е навсякъде, където го повикат. Дълбоко уважаван от местните хора, той е избиран и за кмет, и за техен народен представител (1909), но скоро след това, преизтощен, угасва. (Горчивата участ на толкова всеотдайни наши Лекари…).
Още се мълвят спомени със 100-годишна давност за първопроходчиците на метното здравеопазване. Първият околийски лекар след Освобождението на града през Балканската война е… фелдшер: Атанас Петров, който с големи усилия намира една стара паянтова сграда, където разполага здравната служба и семейството си – там преглежда и сам приготовлява лекарствата. Постепенно идват и лекари. Първият от тях (1913) е д-р Михаил Кръстев, родом от Драмско, завършил медицина в Американския университет в Бейрут, полиглот (с турски, немски, френски и английски език).
Мобилизиран от турските власти по време на Балканската война, той дезертира от фронта, защото му се струва непоносимо един българин-родолюбец да лекува и оперира турски войници, и се добира до Кърджали. Тук учредява БЧК, провежда курс за самарянки, разкрива легла за спешно болни, въвежда стерилизацията (казан, където изваряват дрехите на въшлясалите бедняци – а те са преобладаващото местно население) – живот и дело, достойни за перото на Арчибалд Кронин.
Друг лекар, пристигнал по своя воля в Кърджали (1920), е д-р Александър Василев, който разкрива и първата местна аптека (тя работи чак до 1958!). Връща се и синът на фелдшера Атанас Петров – хирургът д-р Петър Петров. През 1924 г. тук идват и две лекарки: д-р Тонка Тонева, специализирала дерматовенерология в Германия, въвела принципа: посещение 2 пъти дневно при болно дете до пълното му оздравяване (истински домашен стационар!) и д-р Мара Бояджиева. Колко ли трудно им е било в този район, където царуват невежеството, религионите предразсъдъци, ходжите и имамите, а предпочитаното “вълшебно” целебно средство е… предписаната от тях муска.
През 1927 г. общинарите с тревога установяват, че Кърджалийски окръг е единственият в страната без болница и решават да я построят. Търсят помощ от д-р Иван Кесяков, тогавашния директор на Диреция “Народно здраве” към Министерството на вътрешните работи в правителството на Андрей Ляпчев. Самият премиер посещава града (август 1928) и обещава на кърджалийци кредит за построяването на болницата. Наистина, 4 години по-късно тя е открита (1932), с 10 легла и първи управител д-р Димо Чолаков (само за няколко месеца). Приемник му е д-р Антон Иванов (той издържа на този пост малко повече – 1 година). Ямболлията д-р Петко Кушев се задържа като главен лекар за по-дълго време – от 1933 до 1939 г. Първа медицинска сестра е Ана Димитрова. Един санитар (бай Тома) превръзва оперираните болни, а близките им носят храна от близката гостилница…
Ще се помнят други достолепни главни лекари: д-р Георги Попмаринов, хирург, завършил медицина в Париж; д-р Стефан Стоенчев, интернист; д-р Желязко Джангозов, хирург; д-р Васил Ликоманов, интернист.
През 2002 г. Съветът на директорите избира за изпълнителен директор на МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” д-р Тодор Черкезов, дерматовенеролог, родом от Кърджали, който се заема с тази толкова отговорна дейност с, колкото и изтъркано да звучи, пламъка на чистото възрожденско родолюбие. Завършил медицина в обичания от всички нас Пловдив, той започва свещената лекарска практика в родния си град и, извън съмнение, ще я завърши (дай, Боже, да бъде колкото може по-късно!) пак тук! Цели 30 години е работил само в тази болница, и нито един ден – извън нея! (Нищо чудно, след като се дипломира в Йена, и синът му Димитър да се завърне в бащината къща и да практикува под стряхата на болницата, където се е родил…). Какъв по-голям и убедителен залог за Вярност и професионална и човешка Чест? Излишно е да се изброяват постиженията и заслужените лични отличия на д-р Тодор Черкезов; ще споменем само Наградата “Проф. Тошко Петров” за принос към общественото здраве, която му се даде от здрания министър и председателите на БЛС, СУБ, СБМС и Нац. Алианс “Живот за България”. Той не само обновява и модернизира болницата, но и разкрива към нея МЦ “Авицена” и – не по-маловажно! – хоспис. Колко наши болници, в днешното меркантилно, бездуховно и вълче време, където на Човеколюбието се гледа дори с насмешка, са се осмелили да си оборудват хоспис, от който, както се знае, пари не се печелят?!
Ще си позволим да цитираме част от впечатляващото юбилейно слово на д-р Тодор Черкезов, което дава яснота за почти всичко за толкова успешно ръководената от него болница:
“В нашия материален свят пари да се печелят е лесно, но здраве – трудно. Както е казал Шопенхауер: “Здравият просяк е по-щастлив от болния крал”. Медицинската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Професия без почивен ден, професия, която се упражнява по съвест и признание, толерантна към всеки човек без разлика от религиозни и политически убеждения и етнически традиции. Нека заедно с моите колеги, на които благодаря за досегашния труд, всекидневно оставяме нашата следа в болницата, където минават най-хубавите години от живота ни. Убедени сме, че правим нещо полезно за хората и града, който най-много обичаме!”
Цял отделен брой ще ни трябва, дори само за да споменем най-видните местни лекари-светила, всеки от които заслужава отделен очерк, ако не – и книга за своя живот и дейност. Задължително обаче трябва да се изброят поне досегашните главни медицински сестри, гаранции за милосърдие, грижовност и доброта: Таня Комсийска, Елена Илиева, Радка Гагова, Станка Даскалова, и сегашната – Елена Фенерска.
(Впрочем, славната и горда история на кърджалийското здравеопазване е превъзходно изложена в представителното луксозно издание “Пътят към юбилея”, в което вероятно не е пропуснато нито едно достойно име. Основният му автор – д-р Димитър КАЛАЙДЖИЕВ, дм, търпеливо е събирал, с чувство за историчност и отговорност към преците и техните следовници, като пчеличка, всички съществени данни, за което заслужава поздравления.)
Накрая нека, все пак, да цитираме двама от тях.
Основоположникът на неврологичната помощ в района д-р Паскал ФОТЕВ е завещал на колегите си : “Уважавайте болните, състрадавайки ги, щадете психиката им, защото те са поверили в нашите ръце най-голямото богатство, което природата им е дарила – своето здраве и живот. Влагайте душа и сърце във всяка ваша дейност, за да изживеете морално удовлетворение от себе си и да получите обществено признание.”
Основоположникът на съвременната хирургия в района д-р Георги ПОПМАРИНОВ е казал почти същото: “Живейте като всички останали български лекари – с желание да помагате на страдащите, самопожертвователно, с труд, скромност, без шум около себе си.”
Бъдете убедени: техните следовници изпълняват заветите на предците си.
В Кърджали се убеждаваме, че Медицината, упражнявана от почтени и достойни Лекари, не може да се дели на университетска, столична или провинциална. Тя или е Медицина, или нещо друго – бакалия, бартер, бизнес със здравето и живота. Посетилият кърджалийската болница, обаче се убеждава в едно: в нея се практикува именно Хуманната Медицина на нашите деди и бащи, в най-чистия й възрожденски, човеколюбив и европейски вид.
Може би защото тук витае духът на самия Орфей!
Одухотворен и добронамерен, както винаги, д-р Тодор ЧЕРКЕЗОВ посади кипарис в двора и зазида в стената на болницата Послание до идните поколения, което да бъде отворено и прочетено на 100-годишния й юбилей. Как ни се иска да присъстваме и на него…
С всички вас, скъпи колеги!
