Акушерството и гинекологията безспорно са два клона, свързани в една специалност. Но с развитието на медицината всеки от тях се нуждае от своя тесен специалист. Оформиха се колеги, които са всепризнати капацитети в Родилна зала, други – в асистираната репродукция, трети – в болестите на женската полова система, уви – предимно злокачествени.
“Почитай майка си и баща си, ако искаш да живееш дълго и честито”, се казва в Библията.
Нека да направим кратък прочит на по-известните имена в българската онкогинекология (ОГ) – тези, които са я започнали и са я развили, за да се намира тя днес на европейско равнище.
Авторът
Първите
Гинекологичната хиругия е създадена от Карл Креде (1819-1892), немски акушер-гинеколог, който още съвсем млад, едва 33-годишен, през 1852 г. основава в берлинската болница “Шарите” първото в Европа тясноспециализирано Гинекологично отделение. Там оперира и злокачествени тумори.
Проф. Владимир Снегирьов (1847-1916) пък създава и първия Гинекологичен институт за усъвършенстване на лекарите. Класическият му труд “Маточни кръвотечения” е превеждан на много езици и е практическият наръчник на поколения акушер-гинеколози.
Ернст Вертхайм (1864-1920), виенски акушер-гинеколог, въвежда модерното класическо, използвано и до днес, радикално хирургично лечение при рак на маточната шийка (1920), което заслужено носи неговото име.
Друг велик акушер-гинеколог Алберт Дьодерлайн (1860-1941), професор още на 33 години (последователно в Грьонинген, Холандия; Тюбинген, Мюнхен и Берлин), въвежда нови оперативни техники.
Друг немски акушер-гинеколог, Роберт Майер (1864-1947), професор в белинската болница Шарите, емигрира поради еврейския си произход в Минесота, САЩ, където разработва проблемите на хистологията на женските полови органи и настоява за ранна диагностика на раковите им заболявания.
Руският проф. Дмирий ОТТ (1855-1929) разработва методика за гинекологични операции през влагалището и пръв конструира осветителни огледала за диагностика. Той пръв прилага и лъчелечение при с радий при рак на матката.
Още първите наши акушер-гинеколози внедряват всички напредничави европейки практики в специалността си.
Първият ръководител на Катедра към МФ – София е руският емигрант акад. Гергий Рейн, който я оглавява през 1920-1925, след което е придоставя на основател на българската АГ проф. Димитър Стаматов (187, Шумен-1943). Той завършва медицина в Киев (1895), специализира в Петербург, Париж, Берлин, Лайпциг и Виена. Основава първата специализирана АГ-болница у нас “Майчин дом” (1903). Автор е на първите ни учебници по темата – “Основи на гинекологията” (в 3 части), “Основи на акушерството”, ”Болести на матката”, “Гинекологична симптоматика”.
Приемник му е проф. Иван Иванов (1894, София-1951), следвал медицина в Мюнхен и Грац, където се дипломира (1923). Специализира рентген и АГ във Виена, Будапеща, Мюнхен, Франкфурт, Берлин. Ръководи катедрата по АГ на МФ – София от 1942 до 1951, автор на фундаментални трудове като “Акушерски операции”, “Гинекология” и др и въвежда инхалаторното обезболяване и нови оперативни техники, вкл. в областта на ОГ.
Легендарен е знаменитият професорски тандем Илия Щъркалев (р. 1909, Скрижево, Драмско)– Бранимир Папазов (р. 1910, София), които разработват кардинални проблеми на българската АГ-школа като стерилитет, контрацепция, образна диагностика, модерна анестезиология, детско-юношеска гинекология и ОГ.
В това отношение могат да се изброят още много имена на български професори по АГ, работили в областта и на ОГ: Георги Бояджиев, Георги Тошев, Димитър Радонов, Георги Стоименов, Евтимия Светославова, Атанас Атанасов, Божин Василев, Кирил Мирков, Любомир Яръков, Карл Огнянов, Тодор Ананиев, Радослав Райчев, Атанас Кацулов, Цветана Десподова, Илко Карагьозов, Ангел Димитров, Тодор Чернев, Виктор Златков, Никола Милчев (Пловдив) и др.
Все пак, официалното зараждане и развитие на съвременната българска ОГ започва с откриването на едноименната тясноспециализирана Клиника в ИСУЛ (директор проф. Гоце Тенчов). Тя се ръководи от проф. Крум Юруков. Той е софиянец (р. 1915). Завършва медицина в столицата и специализира АГ в София и в Марбург (ГФР).
Автор на над 100 научни труда по ОГ, проф. Юруков внедрява профилактичните прегледи у нас и методите за ранна дианостика на рака на маточната шийка и останалите онкологични заболявания на женската полова система. Именно проф. Юруков създава единна онкогинекологична доктрина у нас. Под негово ръководство израстват компетентни кадри и хабилитирани лица, без които не може да се развива нито една област.
Първи помощници са му д-р Гечо ВЪЛКОВ, д-р Тошо Кърлов и бъдещите доценти Христо Георгиев и Мария Попова, живата легенда-доайен на българската ОГ, работеща и до ден днешен в Пета градска болница – София.
После идва преместването на клиниката в новооткритата Онкологична болница в кв. “Дървеница”, и работата се разраства.
Не само наставления, но и кураж им дават универсалните професори Борислав (Бочо) Кръстев, Станко Киров, Нено Георгиев, Злате Дудунков, Веселин Тодоров, за които няма тайни в онкохирургията.
Идват лекари като Лилия Шиндарова, Първан Григоров, Лили Радева, Цани Цанев, Тинчо Георгиев, Антон Карагьозов, Бойка Борисова, Маргарита Кюркчиева, Цветанка Ралчева, Петя Костова, бъдещите доценти Никола Василев, Цветанка Дянкова, Галя Чакалова (която понастоящем завежда Клиниката по ОГ в Нац. Онколоичен център).
Идват също и тежки времена. Аятолахът на българското социалистическо здравеопазване акад. Атанас Малеев кой знае защо решава да премести НОЦ от София в… родния му Пловдив. Приумици на властелина… Мария Попова, която тогава е партиен секретар на НОЦ, единствена му се опълчва и си спечелва страшните му ругатни и нападки под кръста. Свръхнапрежението и дързостта й донасят тежки аритмии и… инфаркт само на 38 години… На нейна страна смело застава и друг смел и честен човек – директорът проф. Нено Георгиев. Неговият инфаркт обаче е фатален… Но НОЦ остава в София, където му е мястото.
Така е в България: често пъти отстояването на истината се заплаща твърде скъпо. Дори и с живота… –
ОГ се разраства и извън столицата. В Пловдив основите поставя д-р Пасков, подпомаган от д-р Алагьозян. Щафетата поемат д-р Видев и д-р Арман, във Велико Търново – д-р Мануилов.
Доц. Мария Попова въвежда хистероскопията в България. Досега я е извършила на над 12 000 жени. Тя, заедно с проф. Марин Мушмов, са и едни от първите лекари в Европа, работили микроколпохистероскопия. Първа е и при използването на лазер в ОГ.
