В демократичните общества, когато политиците не осъществяват приоритетно програми за подобряване на здравето, образованието и стандарта на живот, търпението на гражданите се изчерпва и те излизат на улиците и площадите, съобщават за бедственото си състояние, сигналите им достигат в парламента, депутатите гласуват закони за подобряване на живота и се възстановява социалната стабилност. Това е „мъдростта на тълпите” (TheWisdomofCrowdsекнига наДжеймс Суъроуики,публикувана през 2004 г. – подзаглавието й е „Защо повечето са по-умни от по-малкото и как колективната мъдрост формира бизнеса, икономиките, обществата и народите“).*
Но в българската изява на спонтанна „колективна мъдрост” се предлагат разнообразия на предложения, напомнящи повече за Speakers’ Corner в лондонския Хайд Парк, отколкото мъдри послания до политиците. Виждат се хора, податливи на сценарии, изготвени „под роза” (sub rosa)* от леви и десни политически изхабени лица на Прехода и/или от корпоративни централи у нас и чужбина. Рисуването на рози по таваните на банкетни зали в древния Рим напомня, че разговорите трябва да останат там, „под розата” – тайни, които анонимно се режисират сред народа.
Все пак 2013 може да е по-мъдра от 1989-1990 и 1997 г. Амин!
__________________________________________________________
* Повече за психологията на тълпите или теориите за масовото общество пише в „Маси и власт” на Елиас Канети, публикувана през 1960 г., и „Бунтът на масите” на Хосе Ортега-и-Гасет, публикувана през 1926 г.
** Розата е символ на мълчанието в митологията за древните египетски, гръцки и римски богове.
