Тя – Свободата, се изгражда и руши
Не в директивите – а в нашите души.
Христо Фотев, „Книга за свободата”
Есето „Възмутете се!” на Стефан Хесел, публикувано през 2000 г., и протестите на възмутените (Los Indignados) през май 2011 г. в Испания вдъхновиха протеста „Окупирай Уолстрийт”, който започна на 17 септември 2011 г. в Ню Йорк и се разпространи в други щатски градове – имаше много полицейски бой и арести на протестиращи и журналисти, но президентът на САЩ не подаде оставка.
През февруари 2013 г. българските Los Indignadosизлязоха на улиците и площадите и пред централите на електрическите монополисти във Варна, София, Бургас и други градове на страната – имаше сравнително малко полицейски бой и арести на протестиращи, но българският министър-председател си подаде оставката, 41-вото Народното събрание е пред закриване, очакват се нови парламентарни избори.
Така остнахме само с новоизбрания патриарх – „бащата, който води” Българската православа църква, и президента – „главата” на Република България. И старите и нови политически борци – допингирани – пак се появиха на медийния тепих в жестока квалификационна схватка за властта. Народът, излязал на улиците и площадите и този, който го гледа през прозорците и телевизионните екрани, с притаен дъх очаква голямата надежда: Патриарх и президент да работят заедно – патридент, който „ще вдъхне в лицето му дихание за живот, да стане народът жива душа” (перифраза, Битие 2: 7) – липсващото досега най-важно послание към за хората от църквата и държавата. „Защото крехка е на вярата тайствената анатомия”. Тя, а не алчността за власт и пари, ще дари хората със сили за преодоляване на кризата.
Историята е завещала светлите примери на папа Йоан Павел II, отец Йежи Попелушко и Лех Валенса – водачите на антикомунистическата съпротива в Полша. Ще ги последва ли българският патридент?
