Един от министрите на вътрешните работи и народното здраве (в правителството на Георги Кьосеиванов) е юристът Николай Николаев (1887-1960), д-р на правните науки.
Той е и народен представител в 25-тото НС; подкрепя декларацията на Димитър Пешев за спасяване на българските евреи. През януари 1944 г. е назначен за пълномощен министър в Кралство Швеция; поради тази щастлива случайност не е в България по времето на кървавия 9-септемврийски преврат и заседанията на т. нар. “Народен съд”, който осъжда на смърт над 100 депутати и министри. Намирайки се в Швеция, получава “любезно писмо” от своя пряк началник – министъра на външните работи Петко Стайнов, с което го уведомяват, че е осъден задочно на смърт; присъдата е влязла в законна сила и го призовават да се върне в България, за да бъде изпълнена…
Нещо повече: предлагат му, в случай че не разполага със средства, да му издадат на държавни средства нужните документи и снабдят с билет…
Естествено, че никой нормален човек няма да се подчини на тази заповед. Николаев потърсва политическо убежище в Швеция; то е дадено на него и семейството му, и престоява в кралството до края на живота си. Изхранва се, като преподава български език, пише книги и коментари на шведски и изнася беседи по медиите.
