Преди 27 години избухна най-мощната мирна бомба – Чернобил. Чухме и ние, разбира се – от “черните станции”. Заваля и дъжд; той бил отровен, пълен със стронций и цезий. И тогава по телевизията (в онези времена имаше само БНТ) цъфна мазното лице на зам.-министъра на народното здраве и главен републикански държавен инспектор проф. Любомир Шиндаров. Още по-мазен бе гласът му: “Няма опасност! Спокойно яжте марули и пийте краве мляко.”
След 10 ноември неговият шофьор ми довери, че в същия ден, когато Шиндаров ни е лъгал най-безсрамно, му е купувал кашони сухо мляко от магазините. Даже го попитал защо му е толкова много. “За кафето; аз пия само кафе със сухо мляко”, отговорил, без да му мига окото, баш-инспекторът.
Неотдавна и заместникът му доц. Дончо Дончев ми довери истината. Шиндаров знаел цялата истина, но Григор Стоичков, тогавашният вицепремиер и ресорен отговорник по здравеопазването, му е забранил да я казва на народа си. Просто му наредил да го излъже! И малодушният Шиндаров, вместо да си подаде оставката, ако би бил доблестен мъж и истински родолюбец, проронил въздишка и се подчинил. “Води ме, Партийо любима… Аз знам, че ти си права, когато съгрешиш дори…”
“Никога няма да предписвам вредни неща!”, казва Хипократ в клетвата си. И, още: “Ако престъпя тази моя клетва, да ме постигне смърт и вечна забрава.”
Дълго съдиха Шиндаров и Стоичков, и накрая ги осъдиха на някакъв минимален срок. А раковите болести се увеличаваха, особено на кръвта. Скоро след излизането си от затворническото общежитие, Шиндаров почина. Дали го е стигнала клетвата?
Не знам, не злорадствам. “Мъртвият не ни е враг…” Но позорът вечно ще тегне над името на един иначе добър вирусолог. Лошото е, че много българи също си отидоха. Ако ги беше предупредил навремето: поне да не излизат под дъжда, щеше да ги спаси.
А лъжите по българските земи продължават с пълна сила… Нищо ново по нашите географски ширини.
