С изумление прочетох есето на публициста Димитър Шумналиев “Резервно летище” (в. “Преса”/27 април т. г.), в което той най-откровено и вдъхновено възхвалява аналния секс. Уважавам Митко, не само защото сме набори (1948), но и защото той ми даде път към документалната публицистика, като написа хубав предговор към първата ми книга (“Аз, Лекарят”, Профиздат/1985), но искам категорично да възразя на дитирамбите, които сипе по отношение на “резервното” (по-добре да го нарече “задното”) летище.
Аналният секс, който напоследък усилено се пропагандира, вкл. и чрез т. нар. “филми за възрастни”, е крайно опасен за здравето! Първо, анусът не е предназначен за секс, той е изход, а не вход. Второ, неговият тесен сфинктер лесно може да бъде разтегнат и разкъсан, особено при периодичното му използване за странните наслади, които предоставя поне на единия (а понякога – и на двамата) партньори, което след време често предразполага към инконтиненцио (незадържане), т. е. на неволно и неконтролируемо изпускане на съдържимото в правото черво. Трето, при разкъсването или нацепването на този сфинктер, през кръвта лесно преминава човешкият имунодефичитен вирус, който предизвиква СПИН; ето защо именно хомосексуалистите (а и жените, извършващи анален секс) са най-узявзимите и възприемчивите към “чумата на любовта”. Четвърто, ако се прави без предпазни средства (презерватив), аналният секс нерядко води до заразяване със силно патогенната бактерия ешерихия коли, която се съдържа в долните етажи на храносмилателния тракт; а тя почти задължително предизвиква трудно лечими и хронифициращи инфекции на уретрата и простатата.
Така че – преди употреба на резервното летище, прочетете тази листовка…
