В миналото са се татуирали само затворниците и моряците; види се – от скука, а и за “легитимация”. Сега като че ли няма спортист, артист, певец или манекенка, които да не показват, и то с подчертана гордост, рисунките и надписите по телата си, сякаш са подвижни картини. Нещо повече: медиите също масово се втурнаха да рекламират този вид себеизтъкване, че и баш-майсторите на кожните гравюри.
Неотдавна с потрес наблюдавах как Слави усърдно интервюираше някакъв “художник” на телата на Лейди Гага, Роби Уилямс и други подобни, а маестрото показно изографиса с туш няколко кръга с бормашинката си по пухкавата ръчичка на една от певачките на Трифонов. Самият Рафаело да беше, нямаше с такъв прехлас да го разпитва за тънкостите на “изкуството” му. И нито дума за огромните опасности, които татуирането крие: заразяване със СПИН и хепатит (В, С, Е или Делта, който често се развива в хроничен, после – в цироза, а може – и в рак, т. е. също в гибел).
Но кой да се интересува от възможните последици за младите читатели (респективно – зрители)? Важното е да се излъчи (напише) нещо пикантно. А за здравето и живота на хората има кой да му мисли: самите те (ако не е станало късно). Но толкова откровено и явно да се рекламира гибел: е, това е безотговорност! Рекламите на цигари и алкохол са забранени. А на смърт?!
