Има неоткъснати толкова кокичета,
как да се сбогуваш с пролетта?
Има недолюбени толкова момичета,
как да се простиш със младостта?
Има недовършени толкова добри неща,
как да се преселиш в старостта?
Има долу в бъчвите толкова горчив пелин,
как да спреш пожара на кръвта?
Някога във някой ден, пълен с късни жерави,
пълен с късни жерави, със есен и тъга –
и това ще стане, и това ще стане,
някога, но не сега…
Найден Вълчев
Не по площадите, а в нашите души
тя – Свободата, се ражда и руши.
Христо Фотев
Уличката – глуха и няма.
Кучето – пред прага седи.
Всичко си е както преди.
Само мама я няма.
Раснат бобец, домати, бамя
в дворните, все криви бразди.
Всичко си е както преди.
Само мама я няма.
И луната – южна, голяма,
тръгва сред невестулки-звезди.
Всичко тук е както преди.
Само мама я няма.
Петко Шаламанов
