Печално известната, нескопосано започналата и провалила се т. нар. “здравна реформа” отдавна предизвиква само ругатни и недоволства – и сред лекарите, и сред пациентите. Всъщност тя е повод само за критични и злостни бележки, и не вещае нищо добро за националното ни здравеопазване. Излиза, обаче, че за нея може да се говори и с ирония и хумор. А известно е, че смехът е най-силният и болезнен начин да отхвърлиш и засегнеш някого.
Точно това е извършил проф. Веселин Борисов, дългогодишният наш здравен мениджър, познат на съсловието с честния си градивен и критичен (не критикарски!) поглед и градивно отношение към националната здравна политика. Удоволствие е да се прочете изданието на сп. “Медицински меридиани” – “13 години здравна реформа с нейните две лица”, съвкупност между талантлив текст и карикатури. За да не бъдем голословни, ще цитираме някои от прозренията му:
“Всеки нов здравен министър сяда на този стол с ключовата дума “реформа”. След това внезапно осъзнава колко дълбоко е морето и спокойно изчаква идването на друг министър.”
”В своето пътуване до Касата докторът трябва да носи добре попълнени документи. За експерта в Касата документът е над всичко. Ако докторът е добър документален жонгльор, всичко за него завършва благополучно.”
Коментар. А как завършва за пациента? И докога “Негово Величество” и “Светая светих” в здравеопазването ще бъде Документа (често пъти – фалшив, неверен), а не Пациента (“Свещената вещ”, според определението на Хипократ?
“Над всички нормативни актове в управлението на лечебната мрежа стои Търговския закон с неговата търговска (ще добавим: бакалска, бел Т. Н.) логика.
Новата Библия в здравният мениджмънт е Търговският закон. За директорите на ЛЗ няма нищо по-свещено от тази нова здравна Библия. Този Търговски закон им заповядва: “Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан! Остави медицината! Искам финансови резултати!”
Коментар. Където влезе търговията, Медицината излиза… Това е стара неоспорима истина.
Уви, един самонадеян зъболекар, подпомогнат от политически пристрастени лекари, реши, че Търговията е над всичко в Хуманната Медицина, а Човеколюбието е срамна отживелица. Така обърка всичко в българското здравеопазване!
“В публичното пространство възникна дискусия за лекарските грешки, която поражда напрежение между лекари и пациенти. Взаимните обвинения между тях трябва да отстъпят място на здравата логика на доказателствата – така е по целия свят.”
“Помпозната табелка “УМБАЛ” не звучи гордо, а фалшиво, когато е предназначена за суетата на болничните директори и за омайване на публиката. Тази табелка може да звучи гордо и истинно само когато болницата и университетът са неотделими структурно-функционално и управленски, когато са една и съща институция с единна мисия и отговорности. Въпрос е дали в България има истински университетски болници – те са коварният капан и диктат на търговското над академичното.”
“БЛС същетвува чрез задължителния членски внос, който го прави казионна организация. БЛС ика да е всичко – и камара, и синдикат, и етичен регулатор, и финансов арбитър, и квалификационен фактор, и гнездо за бъдещи министри…
В такива случаи великият Монтен казва: “Който е навсякъде, е никъде.”
“Когато близо 2 млн българи са в групата на т. нар. “неосигурени”, вината не е в тях, а в системата на т. нар. “здравно осигуряване”.
Когато господари на системата са Негово Величество Чиновникът и Негово Величество Документът, понятието “пациент” изчезва и се подменя с “осигурено лице”, а понятието “лекар” – с ИМП (“изпълнител на медицинска помощ”).
Изпълнителни изпълнители на неизпълнени обещания от здравните законодатели.”
“Неизброими семинари, кръгли маси, дискусии, и то експертни, а не публични, се организираха по темите на здравната реформа. Тесният кръг на “експертите” осъществи стотици задгранични командиповки с хиляди човекодни за “проучване” на чуждите модели. Главната роля на тези “експерти” всъщност бе да са отрицатели на всичко в организацията на българското здравеопазване.”
Коментар. На всичко, което не им носи лични облаги…
“Официалният статус на българските ОПЛ като еднолични търговци (ЕТ) е уникално явление не само у нас, а също и в световната лингвистика – за пръв път търговец и лекар стават синоними!
Пазарен механизъм има в много страни, но никъде лекарят не се регистрира по закон като… търговец. Той си остава просто лекар.”
Коментар. Срещу срамното прекръстване и преобразуване на лекаря в търговец сме писали и решително възразявали нееднократно. Спечелихме си само неприязънта на “реформаторите”, които унищожиха всичко свято в най-свещената професия, профанизираха я и я превърнаха в бакалска.
“ОПЛ нямат информация за маршрута на голяма част от своите пациенти – хоспитализации, диагностично-лечебни процедури, консултации, изход от лечението и пр. Причините са в две посоки – ниска заинтересованост на ОПЛ за съдбата на собствените им пациенти, и недостатъчно доверие на тези пациети към ОПЛ. Крайният резултат е печален: ОПЛ все още не са истински лични лекари за повечето техни пациенти.”
“Дори и в автентичните търговски обекти няма потребителска такса. Това би означавало те да намаляват броя на клиентите си.
Твърди се (от т. нар. “реформатори”, бел. Т. Н.), че предназначението на потребителската такса било да се ограничат “ненужните” посещения при лекар. Парадокс – ОПЛ, който е ЕТ, т. е. търговец, съглано регистрацията му, да бяга от своите клиенти (в случая – пациенти). Не е известно някъде търговец сам да ограничава броя на клиентите си.”
“Пътят на “здравната реформа” минава през заплетен лабиринт от безкрайно усложнени термини, модели, проекти, концепции, стратегии, стратегически рамки, които напълно оправдават афоризма “Защо да бъде просто, като може да бъде сложно”. Това е една изгодна тактика – колкото по-сложно, толкова по-неясно и… толкова по-безотговорно.”
“Новата нормативна база на здравеопазването стимулира порочни практики и непреодолими дългове на болниците. Законът за лечебните заведение не е нищо друго, освен пътеуказателна табелка към Търговския закон.
— Социалната тежест на здравната реформа трябва да се поеме и от фирми, и от политици, и от законодатели, а не само от лечебните заведения и пациентите, спорещи кой е крив, кой – прав.”
“Преди началото на “здраната реформа” отношението на брой на м. с. към лекарите бе около 3:1. В момента то е 1,2:1. Дефицитът на медицински сестри е не само очевиден, но и критичен. Тази тревожна ситуация е резултат на липса на последователна политика за човешките ресурси в здравеопазването.”
“Още великият Хипократ предвиждаше “бонус” за лекарите – безплатно лечение при нужда. В много страни има финансови облекчения за здравни грижи за медицинския персонал, купуване на лекарства с по-ниска цена и пр.
У нас заболелият лекар е обикновен пациент в плащането на лечеието до стотинка. Лекарят няма елементарни привилегии при здравните дейности и грижи. И тук здравеопазването е изпреварено от други сектори – транспорт (карти за безплатно пътуване на служителите и семействата им), армия и полиция (различни финансови бонуси за облекло, при пенсиониране и пр.), образование (по-кратък работен ден, огромни ваканции и пр.).”
Коментар. И този въпрос – привилегии за лекарите в здравеопазването! – и то със същите доводи, сме го повдигали нееднократно, още преди 10 ноември и в зората на БЛС; без никакъв отклик от самите лекари и техните съсловни ръководители… Е, като не искат бонуси в собствената си сфера, тогава да продължават да ги третират като обикновени пациенти, когато, като всички хора, един ден се разболеят. Насила хубост не става.
“Едно от най-интересните изобретения на “здравната реформа” е изборът на екип. “Правото” на избор трябва задължително да се използва. Правото се превръща в задължение…”
“В сравнение с всички други сектори здравеопазването в България е национален, а също и световен рекордьор по брой закони. Но всички здравни закони бледнеят пред един извънздравен закон – Търговският. Създаден за друг сектор и с друга логика, чужда на здравеопазването, Търговският закон завладя умовете и сърцата на нашите здравни мениджъри и някои от тях скоро ще стартират с една уникална инициатива: “Да търгуваме за здраве!”.”
“Според един велик писател децата са нашите утрешни съдници. Ако днешните деца оцелеят и пораснат, те ще запитат историците: “Кой ливидира детското здравеопазване в България, кой ни отне педиатрите и ги замени с някакви си ОПЛ?”.
Коментар. Наистина, какво лошо му беше на детското здравеопазване преди прословутата престъпна “здравна реформа”? С участъкови педиатри, настанени в най-ниските крила на поликлиниките, с отделни входове за деца със и без температура (за да не става смесване със заразно болните деца с останалите и заразяването им – поясняваме на г-н Зъболекаря-“реформатор”).
“Т. нар. НРД е договор между неравностойни субекти. Той имитира договаряне, но не между осигурените лица и здравно-осигурителната система, представена от монополната НЗОК, а между нея и част от медицинската общност (лекарите). Остава си въпросът дали НРД е “договор”, дали е “национален” и дали е “рамков”, след като не е договор между Нацията Касата.”
Коментар. Още на 3-тата Варненска лекарска среща (2000 г.) първи повдигнахме именно този въпрос: да се включат пациенти в Надзорния съвет на НЗОК, което бе посрещнато “на нож” от окупиралите я псевдореформатори от СДС/БЛС.
“В бюрократичните анализи на болничната помощ на челно място в доклади, отчети и в аредитационни комисии е показателят “Брой преминали болни”, не брой лекувани (“И излекувани!”,бел. Т. Н.). Изобретателите на този абсурден показател са имали интересна визия за болницата като място за транзитно преминаване (и заминаване за някъде); (Дори и в Небитието…, бел. Т. Н.).”
“Плацебо-ефектът на здравната реформа трая по-малко от десетилетие. Сега на преден план излиза финансовият ефект. Здравният ефект се отлага за светлото бъдеще.”
Коментар. Здравния ефект го видяхме още през първите 1-2 години от нескопосаната “реформа”: пълен провал и срив в националната здравна система. Ще отговарят ли бездарниците, които я извършиха, за престъпленията си спрямо общественото здраве?
“Ако си политик или експерт, няма нищо по-лесно и по-безотговорно от това да говориш за реформа. И да обещаваш на хората “светлото бъдеще”. В историята не е известно да е потърсена отговорност от някого за неосъщественото (и щедро обещавано от него, бел. Т. Н.) “светло бъдеще”.
Коментар. Да, наистина – мъдра и полезна книжка… Дано да я прочетат виновниците за нея, които са грешници и пред съсловието и народа си.
“Създават се някакви изкуствени “реформаторски блокове” от политически субекти, които до вчера се плюха и бясно се критикуваха. Сега са в привиден покой, но ще видите как ще се изпокарат, като почнат да се нареждат избирателните списъци, вместо да чуем ясни послания за това какво ще се прави с Избирателния закон, монополистите, които ни ограбват, пенсионната реформа, здравната система, циганския проблем, високата икономическа и битова претъпност и пр. – все важни теми, които интересуват обществото, а медиите ни заливат с политическите и коалиционни междуособици и партийни интриги.”
Доц. Христо Деянов
