“82 на 1 млн души умират годишно в България от автомобилни катастрофи. Тази цифра е почти 3-кратно по-ниска (ок. 30) в Англия, Дания, Холандия.”
Здраве.нет
Коментар. Разбира се, в 90% от случаите вина за това носят самите водачи на МПС – невнимание, неспазване на Закона за движение по пътищата, преумора, заспиване зад волана, както и получаване на инфаркт, инсулт или колапс по време на шофирането.
Тези хора преди тръгване проверяват наличието на бензин в резервоара, нивото на маслото, налягането в гумите и пр.
А дали си мерят кръвното налягане?
Защото, ако е повишено, то може да доведе до сърдечно-съдови инциденти и оттам – до пътно-транспортни.
###
“Според доклад на Световната банка и Institute for Health Metrics and Evaluation (HME) мъжете в Източна Европа е по-вероятно да умрат преждевременно от жените. За периода 1990 – 2010 г. броят на изгубените години живот вследствие ИБС е повишен с 18%, заради цироза – с 82%, заради диабет – с 11%. Конкретно за България най-честите причини за изгубени години живот (years life lost) е ИБС, а най-значителен, в сравнение с 1990 г. е ръстът при кардиомиопатията (154%), хипертонията (54%), ХБН (16%). Причините са известни: тютюнопушене, повишена употреба на алкохол, лошо хранене, затлъстяване и обездвижване.
В този смисъл Световната банка препоръчва усилията да се насочат към овладяване на тези рискови фактори, най-вече чрез системно провеждана ранна здравна промоция.”
Здраве.нет
Коментар. Не ни е ясно какво разбира Световната банка под диагнозата “кардиомиопатия”; вероятно имат предвид “миокардиопатия”, което също не е диагноза, защото означава общо “боледуване на сърцето”, но нищо конкретно. Както и да е, явно става въпрос за “шампиона” в болестността и смъртността – сърдечно-съдовите заболявания. В информацията не намираме нищо ново и относно рисковите фактори. Остава да обърнем необходимото държавническо внимание на здравната просвета (промоция) – въпрос, по който говорим и пишем от десетки години.
Ха, дано. Ама надали…
###
“Едно време отношенията лекар : пациент бяха патерналистични, т. е. лекарят беше баща, господар, душеприказчик за своя пациент. Днес те са клиентски, което не е хубаво (т. е. пациентът стана клиент, бел. Т. Н.). Пациентът капризничи, а лекарят си иска парите. Отношенията в медицината станаха, като цяло, консуматорски. А обществото ни прилича на изпусната армия от мародери.”
Кирил Терзийки, в. “Труд”/2 септември
###
“КП като форма на финансиране не са познати никъде извън България. Те са една от основните причини за лошата система на здравеопазването у нас. Критерият на Здравната каса за това кога КП е изпълнеена, е да са извършени всички изискуеми процедури. Никъде не се казва: при оздравял или подобрен болен?”
Д-р Стефан Константинов
Коментар. Бившият здравен министър и зам.-председател на БЛС, и настоящ зам.-президент на Югоизточноевропейския медицински форум, създаден и ръководен от търговеца на мазут Агент Жеко, е прав. Още при обособяването на КП (на НС на БЛС в родния ни Ямбол през 2002 г.), ние решително възразихме срещу тях. Странно е, че толкова мастити и уважавани лекари, членове на УС на централното и регионалните ръководства, са се подчинили на безумното предложение на един стоматолог, който не е виждал пациент и нощно дежурство.
Непонятно е и друго: как така тези мастити лекари са се съгласили критериите за тяхното изкуство да бъдат определяни от финансисти. Апропо, делегати на Събора на БЛС в Равда, помните ли колко тържествено министър Дянков, ви дойде на височайше посещение с хеликоптер, и ви обеща, че ще ви остойности дейностите? И вие му се вързахте на лъжите. Е, затова после ви и окраде…
Но каквото си направиш сам, никой не може да ти го направи…
###
“Не е тайна, че здравната реформа в България не можа да се финализира, нещо повече – тя се провали. За нас има една тема, която беше пренебрегната: прекомерно много се говореше за финанси, за модели, концепции, стратегически рамки. Една от ключовите причини за провала й е пренебрегнатото лидерство – дефицит на лидерски потенциал, защото лидерът е този, който определя посоката, а изпълнителите само я следват. Нашата здравна система няма своите лидери.”
Проф. Веселин Борисов
Коментар. Да, уважаваният професор е прав. Лидери обаче има. Само че невзрачните ръководители – партийни и административни, не ги търсят, нещо повече – потискат ги. От страх да не бъдат засенчени или, недай си, Боже – изместени. Ревност, завист и страх от можещия – това е основната причина за недопускането на кадърни хора да избуяват и да заемат полагащите им се по интелект, знания и чест места. А Левски ни е завещал да поставяме на отговорни постове хора, които са честни и всеотдайни.
###
МУ – СОФИЯ с комплекс?
МУ – София иска да строи най-модерния у нас университетски комплекс. Той ще се намира на територията на УМБАЛ “Александровска”. Това съобщи ректорът чл.-кор. проф. Ваньо Митев. Според него проблемът е, че теренът е собственост на… екоминистерството (на него е изградена инсталация за изгаряне на опасни болнични отпадъци – в центъра между болничните павилиони!). В близост е порутената (само за клошари и наркомани…) сграда на бившия Стол № 8. Планът предвижда новата сграда да има атриум, аула с над 800 места, множество учебни зали, кабинети и лаборатории, както и зона за почивка (фитнес, СПА, плувен басеин). Изграждането й ще струва 25 млн лв. Засега ректорът разполага с идеен проект, изработен от архитектурно бюро.
В. “Преса”
Коментар. Уважаваният ректор разполага още и с вяра, надежда и любов. Както и с мъдрост. Без съмнение, ще получи подкрепата и от образователния министър и бивш ректор на МУ – Варна проф. Анелия Клисарова, която основно го преобрази . Ние подкрепяме намерението му: точно там, където е посочил, трябва да бъде мястото на студентския кампус!
###
Без материален интерес?!
“Няма голяма разлика между медицина и философия, защото всички качества на добрия философ трябва да се притежават и от лекаря: липса на материален интерес, усърдие, скромност, достойно държание, сериозност, яснота на мислите, спокойно обсъждане, решителност, чист живот, познаване на полезните неща в живота, отвращение от недостойните мисли и дела.”
Хипократ
Коментар. Разбира се, нямаме никакво желание да спорим, и то с 2500-годишна давност, с най-великия Лекар на всички времена и народи и всепризнат Баща на Медицината. Смущаващо е обаче заявяването от него на… “липса на материален интерес”… (Да си припомним св. Августин Блажени, един от първите теолози, и вероятно гей, който тълкува Библията така, че да втълпи на християните отвращение от секса; и, наистина, успява през вековете…).
Големите лекари в древността и Средновековието, а и по-късно, явно изпитват неловкост от заплащането на Изкутвото си и не обръщат внимание на паричното му изражение, поне публично. Близнаците-светци Дамян и Козма скромно заявяват за умението си: “Даром го получихме, даром го даваме” и с гордост носят прозвището “Безсребреници”, и така го внушават индиректно на всички лечители. Няма значение, че тази Медицината, тази уникална сплав от наука, изкуство, философия, любов и дух, се изучава и прилага с огромно умствено и физическо напрежение, довеждащо нерядко до нечовешка преумора и пълно изтощение, а понякога и до заболяване и дори смърт.
Защо е нужно чак такова себеотричане и отказ от самооценка и настояване за достойно заплащане на най-великия, отговорен и важен труд?
“Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар. Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит. И дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да не се отдалечава той от тебе, защото е потребен.”, четем в Библията, Книга “Премъдрост на Иисуса, сина Сирахов”, 38: 1-2, 12).
Добре казано. Но кой да го прочете и прилага? Особено у нас.
Заплащането на българския лекар винаги е неглижирано и унизително ниско през Третото българско царство и, особено, след Девети септември 1944 г., когато всеки стругар, кофраджист или тракторист получава поне 3 пъти по-висока заплата от него. (Никак не умаловажаваме труда на работниците, но той не може да се мери по квалификация, отговорност и напрежение с лекарския, камо ли да го надвишава като възнаграждение неколкократно).
В началото на 50-те години на миналия век финансовият министър Кирил Лазаров – явно, засрамен от този факт, предлага на тогавашния министър Петър Коларов да повиши заплатите на лекарите, но той… отклонява неочаквания благороден жест под предлог, че… лекарите си изкарвали достатъчно допълнителни средства с частна практика. (По-късно, през 1972 г., както знаем, Ангел Тодоров със сатанинска радост я забранява в цялата страна; той налага вето също и на дребните подаръчета от благодарните пациенти). Така обществото ни е привикнато към магазинарския постулат: “Пациентът винаги има право!” и другия, слугинския: “Лекарят е длъжен само да ви обслужва!” (т. е. срещу жълти стотинки). Забележете: “обслужва” – глагол, който се употребява и до ден днешен, дори от мастити професори и ръководители на ЛЗ!
Тази психология още битува сред обществото и пациентите, както и сред много журналисти, които упорито я пренавиват….
Като млад, току-що дипломирал се лекар (същата тази злощастна 1972 г.), назначен по разпределение в Кардиологичното отделение на ямболската болница, срещнах най-слабия ми съученик. Похвалих му се с престижната си работа. На въпроса му колко ми е заплатата, отговорих честно: “Чисто – 110 лв и 50 стотинки…”. Последва бурен смях: двойкаджията, едва снабдил се, по милост, с диплома за средно образование, заработвал като бояджия над 400 лв, стигал и до 500. След като се насмя до насита, направи бърза сметка, че докато той е печелел охолно, моят баща е похарчил за тези мои изнурителни 6 години следване поне 10-12 000 лв за квартирата, храната и учебниците ми, и като забеляза, че се разстроих, ми предложи да ме почерпи за успокоение с една водка… Естествено, отказах и си тръгнах унил, последван от подигравателния му поглед. Усещах го с кожата си: уважението му към дипломата ми, а и към мене самия, се бе изпарило на минутата.
Публикувал съм безброй текстове – статии, кореспонденции, фейлетони, открити писма – относно недостойната оценка на лекарското Изкуство. Най-силният бе статията “Унижение през целия ден”/май 1982 г., във в. “Народна култура”, в която заявих, че най-мизерно платеният в целия свят лекар е българският; заплатата му трябва да се повиши, а частната практика (колко мръсна дума беше тогава!) – разрешена. Последва… мълниеносно уволнение от ЦК на БКП на главния редактор на в. “Народна култура” Георги Найденов, който получи инфаркт и почина; аз също бях така силно изритан от в. “Здравен фронт”, където работех като редактор, от всесилния аятолах на българското соцздравеопазване акад. Атанас Малеев, че трябваше да си вадя хляба като кофражист, а всички от МЗ спряха да ме поздравяват…
###
С други думи – темата за достойното заплащане на лекаря е табу още от… Хипократ. То продължава да е кошмарно ниско, несрещано и в най-изостаналите африкански страни, при почти всички болнични КП и хонорари за специалистите от извънболничната помощ по НРД. “Срам ме е да назначавам колеги при нас – признава си доц. Стоян Миланов, директор на “Пирогов”, – защото заплатата им по ведомост е 740 лв…”
Всички лекари ни е срам от унизителното заплащане на Изкуството ни. Затова се топят като ланския сняг ОПЛ, педиатри, анестезиолози, патолози, съдебни лекари, микробиолози, психиатри. Същото е положението и при медицинските сестри.
А всъщност други трябва да се срамуват.
