Копие: Светият Синод
На нашето намерение да организираме маршрути по Здравно-духовен туризъм откликна една млада тур-операторка, Лора Илиева. Какъв маршрут ни предложи тя на нас и още 20-тина млади столичани?
Първо посетихме почти порутения Буховски манастир “Св. Архангел Михаил” (основан през XVI век), където единственият му обитател Любчо ни разказа, че тук Княз Ал. Батемберг е бил принуден да подпише абдикацията си след преврата на 8-9 август 1886 г.; историческата стая още е запазена, но времето я разяло стените, покривът капе, а в нея се гонят мишки… В този манастир големият Елин Пелин е почивал и писал знаменитите си разкази “Под манастирската лоза” (помните ли отец Сисой с неговите философски истории и притчи?). Манастирът 7 пъти е разрушаван от турците, но сега българите ще го направят окончателно. Няма ток, нито вода (с изключение на едно каптирано изворче пред вратите), пътят е като орна нива
Над Бухово се намира друг манастир, още по-стар (основан в IV век); той носи рядко срещаното име “Св. Мария Магдалена”; според преданието тук е отсядала самата майка на император св. Константин – св. Елена, на път за Средец, а през турско робство са избити над 300 мъченици на православието. Възстановен е през 1881 г. Отидохме дотам пеша, което е един от елементите на здравно-духовния туризъм.
Третото духовно място което посетихме, е Манастир “Св. Георги Победоносец”, в с. Горни Богров. Отецът, който го обслужва, е страшно симпатичен – Антим. В храма се намира уникален черен камък, който… расте! Донесен е от кръстоносците в размерите на малко прозорче; днес е над 2 метра; докосването до него действа целебно. Свещеникът с огорчение разказва как хората вече са неблагодарни и неотзивчиви; на няколко пъти ги е канил да довършат или поне да покрият пристройката, но не идват. Виж, когато дава курбан, дори не чакат да свърши молитвата – и се нахвърлят към казана да си сипват…
Четвъртият манастир, който посетихме, е “Св. Георги Победоносец”, строен през XIV век. Знае се и точната дата: 1493. Местният феодал Радивой го е издигнал и изографисал в памет на децата си Тодор и Драгана (вероятно починали от тогава върлуващата чумната епидемия). И манастирът, и църквата, и дворът се стопанисват чудесно от игуменката Теодора. Това духовно място се намира в самата Стара планина и маршрути за преходи има предостатъчно.
Ще се включат ли Столична Община и Светият Синод към нашата гражданска инициатива?
