Мили наши деца,
Гледам ви и не вярвам на очите си: възможно ли е и аз да съм бил като вас преди 41 години?
Но Времето тече неумолимо.
Ще си позволя да ви призова да направите един дълбок поклон: към вашите родители, които са късали от залъка си и не са си доспивали, за да ви изучат. И втори дълбок поклон – към вашите учители, за чиито побелели коси вие имате съществен принос…
Това повелява и Хипократовата клетва: да уважавам учителя си като баща.
Едно време веднага след дипломирането си ние заминавахме за 3 години някъде из България по разпределение, независещо от нашите желания. Пред вас сега са се ширнали 3 пътя. Единият, по който масово ще се втурнете, е към ЕС, предимно в Германия, където ще специализирате срещу 3500 евро месечно (а в България бихте специализирали предимно срещу заплащане). Но не забравяйте за нашите славянски сантиментални души; често сутрин ще се събуждате на възглавница, подгизнала от сълзите ви и в душите ви ще звъни безсмъртната песен на Ран Босилек “Я кажи ми, облаче ле бяло…”. Вторият път – да останете в Майка България и да ви брули порочно заченатата здравна реформа. Това означава, че обичате да гледате садо-мазо. Особено – мазо… Третият път е към някоя фармацевтична фирма, където да бъдете представители. Но за това ли сте учили – да рекламирате лекарства?!
Какъвто и път да изберете, следвайте постулатите, които си позволихме да синтезираме от безсмъртното дело и живот на най-големия български лекар проф. Константин Чилов:
“Уважавай Живота! Обичай Болния! Почитай Колегата!
Всеки Човек има право да боледува и оздравява, да страда и умира с Достойнство!”
Пазете вашето собствено достойнство и вие!
Бог и св. Иван Рилски Чудотворец да ви закрилят!
На добър час!
