На всеослушание посвещавам тези редове не само в знак на благодарност към проф.д-р Валентин Димитров от Нац. Онкологична Болница, благодарение на чието професионално майсторство животът ми се продължи и продължава . Надявам се, че онези „неразумне и уроде”, които в днешни дни сипят хули и кал и дори вдигат пестник срещу представителите на най-хуманната от хуманитарните професии, да си зададат въпроса, към кого ще се обърнат, когато изпаднат в здравословна беда и тези „унизени и оскърбени” вече ги няма.
Потеглили към брегове, където ги очакват с отворени обятия, свръх уважение и десетократно по-високи възнаграждения. Заедно с тях за това би трябвало да се замислят и политиците и правителствата низвергнали ги под ниво на заплащане дори на обикновен готвач !
Не случайно наричам „благословена”, ръката на хирурга. Още като студент по медицина разбрах, че няма да стана хирург, след като не съумявам да си вържа сносно, дори връзките на обувките. Камо ли да извършвам манипулации изискващи светкавично реагиране, върховно майсторство и издръжливост. За това шапки долу, когато минавате покрай който и да е хирург, да не говорим за корифеи от порядъка на проф. Димитров !
С това не подценявам останалите специалности, за които е необходим превес на други качества и разбира се и себе си-склонен към теоретично мислене и изследователски проблеми. Просто за някои направления в медицината е потребна „даденост”, за да преуспееш.
Но има всеобщо изискване в богоизбраната професия. Това е призванието да си човечен и нечовешки отговорен към поверения в ръцете ти живот! Не случайно назовах лекарската професия богизбрана ! Та кой освен Бог е упълномощен да продължава човешкия живот ?
Тъкмо тук като пациент искам да споделя впечатленията си от проф. Димитров. Лекарят , който неотменно независимо дали е делник или празник, преди колегите му да са пристигнали, открехваше последователно вратите на всяка болнична стая за персонална визитация. С нея не само проверяваше резултата от труда си, но стопляше сърцата на пациентите и им вдъхваше вяра в бъдещето. Не съм клиницист. Сигурно и други колеги го правят. Но се уверих, че в сърцето на този безпримерен хирург тлее вечният огън на Ескулап.
За това считам, че думата „благодаря” е твърде бледа, за да отрази вълнуващата ме признателност.
С дълбоко уважение и поклон Спасителю !
Проф. д-р П. Проданов Д.м.н., Dr. h. c.
