Под това тревожно заглавие в. “Телеграф” повдига брадясалия проблем с кадровото недокомплектоване на “Спешна помощ”. Изнасят се данни, че лекарите в системата са едва 1146 (ние се учудваме на героизма и себеотрицанието им!), като в Столичния център, който има нужда от 94 лекари, работят още по-малко – едва 85. още по-критично е положението в черноморската ни столица Варна, където през миналия месец, точно преди започването на свръхнатоварения летен сезон са напуснали 5 колеги, а свободните места са 27. Оставащите поемат и смените им, като на месец спешните екипи дават около 13-14 дежурства, според признанието на началника на центъра д-р Мая Рашева…
От само себе си се повдига въпросът: та нали това е грубо нарушение на Кодекса на труда и неминуемо ще предизвика огромно психо-физиологично пренапрежение у колегите, Бърн-аут синдром и рискове за възникване на всякакви болести, които именно ние най-добре познаваме?! Сигурно при този кадрови дефицит не се спазва и изискването за намален с 1 час труд?
Не по-маловажен е и въпросът с излишното (поне в 50%) разкарване на линейките и екипите заради абсолютно неподходящи за “Спешна помощ” случаи. Ако си спомняте, в недалечно минало към поликлиниките функционираха звена за неотложна помощ, които ги поемаха и облекчаваха спешните. Но най-компетентните баш-реформатори храбро зачеркнаха неотложните центрове като излишни… Само това да беше пакостта им…
Повторно ще предложим нещо рационално:
“Спешна помощ” да премине към МВР като част от националната сигурност. Разбира се, със съответните полицейски привилегии – заплати, ранно пенсиониране с получаване на 20-тина заплати накуп и пр. За 2-3 години повечето полицаи могат да бъдат обучени и за парамедици, както е в ЕС и САЩ, които някои от нас направо обожават…
