“В живота случайности няма. Рано или късно това, за което си орисан, ще стане. Здраво съм стъпил на земята и гледам с трезво око на всичко – и на доброто, и на лошото. Оптимист и работохолик съм. В тонус съм постоянно, всеки ден правя по 2-3 операции и не ми тежи. Толкова години минаха в операгивна, административна и научна работа, на много хора помогнах да се хабилитират, както на мен помогнаха старите професори. Не ми тежат. Може би, да чукна на дърво, защото съм здрав. Моят трудов стаж отива към края си, а нямам нито един ден болнични.
Най-трогателната благодарност, която съм получавал, е когато чуя: “Докторе, много ти благодаря, цял живот ще те помня, ти спаси детето ми” Това е най-доброто. Не ща пари, не ща шишета, бонбони, цветя. А най-много ми е обидно, когато хвърляш невероятен труд, за да спасиш човек, а той се измъква и не казва едно “Довиждане!”. Ето, днес трима, на които краката трябваше да се ампутират, дойдоха с невероятни рани. Отидоха си ходещи. И тримата не казаха едно “Довиждане!”. Взеха си торбите и си заминаха.”
Проф. Огнян Хаджийски, Началник на Клиниката по изгаряния и пластична хирургия” в “Пирогов”, в. “Живот и здраве”/18 март
Коментар. И ние сме имали подобни огорчения през макар и кратката си лекарска практика. Общо взето, българите са неблагодарен. Явно далеч не всеки е чувал съвета на св. ап. Павел: “Винаги се моли, на всичко се радвай, за всичко благодари!”
Но това е част от съдбата на българския лекар…