Помня, вече петокурсник, упражненията ни по социална хигиена и организация на здравеопазването (както се наричаше тогава специалността “Обществена медицина”) водеше най-младият, току-що спечелил конкурс за асистент д-р Иво Димитров.
Общителен финяга, с чувство за хумор, той преподаваше сухата си дисциплина с лекота и увлекателно. Идваше с нас и на купоните ни. Умееше да се весели, беше забавен, ръсеше виц след виц. Но за изпита ни подготви и ние всички, до един, го взехме.
Ето, че този млад асистент отбеляза своята 75-годишнина…
Кога, кога се изтърколиха годините?!
И издаде брошура за професионалния си път. Няколко години преминават в Родопите – в Смолян. После спечелва асистентско място във ВМИ на родния Пловдив (1969), където е и до ден днешен. Пише стотици научни публикации и съобщения. Подготвя докторанти, доценти, професори. Организира и ръководи симпозиуми и срещи. Избират го за зам.-декан, после – за профсъюзен лидер.
Продължава да чете лекции и до днес, във ФОЗ на МУ – Пловдив.
Има ли пенсиониран лекар?
На него МУ – Пловдив дължи не само летописите на своята дейност, но и запазването на Почивната си станция в Цигов чарк, който почти беше тихомълком “приватизиран”.
Само това да беше направил за любимия ни институт, днес университет, трябваше да получи специално отличие от него.
Но той отдавна го има – признанието и обичта на своите студенти и колеги.
Гордост за мен е да цитирам посвещението, което ми е написал на титулната страница на своята житейска равносметка:
“На моя любим ученик…”
Благодаря ти, Иво, професоре!
Честит юбилей! Бъди ни жив и здрав още дълги години!
