Валери Петров (д-р Нисим Меворах), 94-год.:
Surprise
От сума ти време виждам все един сън:
не ми беше рожден ден, но си влизам отвън
и – сякаш сме в САЩ –
виждам хола, гъмжащ
от роднини, приятели, познати и близки
с весел вик: “Изненада!” и усмивки, и уиски.
И това, че surprise-те им са в случая два,
проумявам едва
след въпроса им:
“Хайде, бе, къде се забави?” –
когато сред свирки, прегръдки и смях
се взирам във тях
и си спомням, че всички, на вид здрави и прави,
са отдавна покойници. При това – посрещачи.
Значи…
Трудно
Не, не бе хумореска
зад гърба ми живота,
но аз в него до днеска
търсех смешната нота.
Смях – в онази гълчава,
смях – във тази тревога,
но сега ме смущава
туй, че тук, в епилога,
с труд намират се, ето,
съответстващи рими
за най-смешното, дето
– олеле! – предстои ми.
Симптоми
Не ми се ще да го призная,
но бодрият ми дух смутен е –
необяснима ми е тая
редица симптоми във мене:
усещам, че полека-лека
до парка става все по-далече,
че на кварталната аптека
все по-редовен гост съм вече,
че все по-често търся нещо,
което уж го знаех где е,
че, авторът, любим горещо,
все по-дълбоко ми чуждее,
че все по-малко ми се иска
да слушам музика забавна,
и че усещам все по-близка…
таз, дето е дошла отдавна.
Коментар. Пожелаваме на знаменития ни колега и национален поет да ни е жив и здрав още дълги години, за да напише десетки нови талантливи стихове за радост на всички, които го обичаме!
Впрочем, нека за по-възрастните ни читатели да цитираме един Автошарж на знаменития наш поет Евтим ЕВТИМОВ:
“Полека-лека аз старея.
На глътки пия и живея.
На глътки любя, но не спирам
да търся срещи с любовта…
Аз вече само дегустирам,
но още ме опива Тя.”
Ххх
Ген. Орлин Иванов:
“Какъв народ,
каква прокоба –
неземна сила,
неземна злоба…”
“Нима нормален сме народ,
щом толкоз века сме без брод?”
“В очите болка, в душата – мъка
и чувстваш се кат при разлъка.
Не вярваш и не смееш,
да кажеш истината не умееш.
Седиш си кротко, тихо страдаш,
на риск не щеш да се подлагаш.
А тук профаните бушуват,
защото робите кротуват.”
”Задъхано преминах през живота,
изпълнен със лъжи и идиоти.”
“Мъчно ми е за Европа,
щото тук сме идиоти.”
“Безумия, демагогия, простотия и плява –
наистина няма такава държава!”
“Ега ти тъпият народ!
Заслужил си е тоз живот!”
Коментар. Съсловието, което е част от него – също…
