С книгата “Болестите и сексът на държавниците” целя да докажа с редица примери от древността до днешни дни, че здравословното състояние на държавниците и политиците се отразява и върху вземането на техните важни за хората и страните им решения.
Така например аз твърдя, че Втората световна война е отнела ужасяващо много човешки живота (ок. 50 млн), защото се е водела от тежко болни хора.
И четиримата лидери – Хитлер, Сталин, Рузвелт и Чърчил, са били хипертоници със сърдечна недостатъчност и стенокардия (гръдна жаба). Без първият от тях (който се самоубива), останалите трима умират от инсулти, които са вследствие на тези им болести.
Освен това само Рузвелт не е имал психични отклонения, но той пък е страдал от толкова високо кръвно налягане (достигащо до 300/170!), че едва ли му е било възможно да взема адекватни решения. Сталин е бил параноик. Никой не е избил толкова комунисти, колкото той.
Да не говорим за ГУЛАГ, където гният милиони нещастни съветски граждани на страната “где так вольно дышет человек”; унищожава и 43 000 офицери от Червената армия, с което окуражава Хитлер да го нападне. Германският Велзевул пък е страдал от хипохондрия (непрекъснат страх от болести), бил е и хистерик.
По време на войната получава Паркинсонова болест, която отслабва интелекта. Чърчил е имал леко изразено биполярно разстройство. Той измисля жестоката “Тотална война”, който включва безогледно бомбардиране на мирни градове (600 000 германски деца, жени и старци загиват от това; вкл. 125 000 само в Дрезден).
Рузвелт е възнамерявал да пусне новооткритата атомна бомба над… Берлин, т. е. в сърцето на Европа. И той, и Хитлер са били наркомани (смъркали са кокаин). Сталин и Хитлер са близнаци-братя по своята жестокост, както и по хомофобията си – преследвали са хомосексуалистите.
Пиша и за царете Иван-Асен Втори, Иван Александър, Фердинанд и Борис Трети, Стамболов, Стамболийски, Георги Димитров, Вълко Червенков и пр.
Целта ми е да убедя съвременните наши политици да излизат предизборно (а и в текущ план) с проекти относно демографския ни срив и катастрофалното състояние на здравеопазването, както и – защо не? – да съобщават, еспоредно с имотите, банковите си сметки и отношението си към ДС, също и здравословното си състояние и дори сексуалната си ориентация; искам всичко да е ясно.
Защото ние, избирателите, сме техните работодатели, а когато кандидатстваш някъде за работа, си носиш и медицинско свидетелство плюс удостоверение от Психодиспансера, че не си регистриран там… Трябва да ни управляват здрави – и физически, и психически, и морално! – хора.
Книгата можете да намерите в Книжарница “Знание” (зад арката на Александровска болница).
